Георги Генев

Георги Генев
български генерал
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	19 февруари 1892 г. София, Княжество България
Дата и място на смърт	1964 г. София, Народна република България

Георги Николов Генев е български офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Беломорския отряд (1941 – 1944) и инспектор на конницата (1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография

Георги Генев е роден на 19 февруари 1892 г. в София в семейството на майор Никола Генев. През 1912 г. завършва в Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград, Русия и на 22 септември 1912 г. е произведен в чин подпоручик. Зачислен е към 32^-ри випуск на Военното на Негово Величество училище. Взема участие Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), а през 1915 г. е произведен в чин поручик.

Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен командир в Лейбгвардейския конен полк. Със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин капитан. През 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.

Служи като адютант на 1^-ва конна дивизия и в Кавалерийската инспекция. На 15 май 1930 г. е произведен в чин майор и същата година служи във Военната академия. От 1932 г. е на служба в 3^-ти конен полк, а от 1934 г. е помощник-командир на 9^-и конен полк. На 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник. През 1935 г. отново служи във Военната академия, след което през 1938 г. е служи във 2^-ра бърза дивизия. На 30 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник.

През 1938 г. полковник Генев е назначен за командир на 10^-и конен полк, след което от 1939 г. поема командването на 2^-ра бърза дивизия. По време на Втората световна война (1941 – 1945) командва Беломорския отряд (25 ноември 1941 – 10 декември 1941), на 6 май 1943 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1944 г. е назначен за инспектор на кавалерията, на която длъжност е до 13 септември 1944, когато заедно със стотици други офицери е уволнен от служба от новите власти.

Умира през 1964 г. в София.

Военни звания

• Подпоручик (22 септември 1912)
• Поручик (1915)
• Капитан (14 октомври 1917)
• Майор (15 май 1930)
• Подполковник (26 август 1934)
• Полковник (30 октомври 1938)
• Генерал-майор (6 май 1943)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
• Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата (1918/1921)

Образование

• Елисаветградско кавалерийското юнкерско училище (до 1912)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 170.
• Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 74.