Георги Илчев

Георги Илчев
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1897 – 1928
Служи на	България
Род войски	Пехота
Военно формирование	18-и пехотен полк 39-и пехотен полк 25-а пехотен полк 1-ва пехотна дружина
Командвания	18-а пехотна дружина
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	22 ноември 1879 г. Голямо Белово, Османска империя
Дата и място на смърт	неизв.

Георги Христов Илчев е български военен деец, полковник, участник в Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), командир на 18^-а пехотна етърска дружина (17 декември 1920 – 12 август 1922).

Биография

Георги Илчев е роден на 22 ноември 1879 г. в Голямо Белово, Източна Румелия, Османска империя. На 21 септември 1897 постъпва на военна служба, а през 1901 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 22^-ри випуск и е произведен в чин подпоручик. През 1904 е произведен в чин поручик, на 15 ноември 1908 в чин капитан, на 30 май 1916 в чин майор. От май 1916 г., капитан Георги Илчев командва 4^-та рота от Школата за запасни подпоручици в Скопие. По-късно е назначен за командир на дружина от 23^-ти пехотен шипченски полк.

На 30 май 1918 година Георги Илчев в произведен в чин подполковник. До 9 декември 1919 година е временен командир на 18^-и пехотен етърски полк, от която дата поема командването на 3^-та дружина от полка. На 10 декември 1920 година със заповед №182 подполковник Илчев е назначен за командир на 18^-а пехотна етърска дружина, като командва дружината в периода (17 декември 1920 – 12 август 1922). На 30 януари 1923 е произведен в чин полковник, от 1924 г. е началник на 9^-и пограничен сектор, а през 1928 г. със заповед №7 преминава в запаса.

По време на военната си кариера служи и в 39^-и пехотен полк, 25^-а пехотен полк и 1^-ва пехотна дружина, както и в щаба на жандармерията.

Полковник Георги Илчев е женен и има две деца.

Военни звания

• Подпоручик (1901)
• Поручик (1904)
• Капитан (15 ноември 1908)
• Майор (30 май 1916)
• Подполковник (30 май 1918)
• Полковник (30 януари 1923)

Награди

• Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
• Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1913)
• Царски орден „Св. Александър“ V степен (1914)
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1914)
• Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1917)
• Орден „Железен кръст“ II степен, Германия (1917)

Източници

• Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 164
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 42.

• Портал „Военна история на България“