Герда Вегенер
| Герда Вегенер Gerda Wegener | |
| датска художничка и илюстраторка | |
 Герда като булка през 1904 г. | |
| Родена | Герда Мари Фредрике Готлиб
Хамелев, Дания |
|---|---|
| Починала |
Фредериксберг, Дания |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | портрет |
| Семейство | |
| Баща | Емил Готлиб |
| Майка | Юстин Остерберг |
| Съпруг | Лили Елбе Фернандо Порта |
| Герда Вегенер в Общомедия | |
Герда Мари Фредрике Вегенер (Gerda Marie Fredrikke Wegener), родена с фамилията Готлиб (Gottlieb), е датска илюстраторка и художничка. Известна е с модните си илюстрации и по-късно с картините си, които разширяват границите на нейното време по отношение на пола и любовта. Тези произведения понякога са класифицирани като лесбийска еротика и много от тях са вдъхновени от нейния съпруг – транссексуалната жена Лили Елбе.[1] Вегенер създава тези произведения в стиловете Ар нуво и по-късно Ар деко.[1]
Тя е известна със своите илюстрации, създадени за реклами, а също така е и портретистка. Занимава се с изкуство в Париж, но в Дания има по-малко успех, тъй като хората намират работата ѝ за много различна и странна (често изобразява съпруга си като жена).[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Готлиб е роден в Хамелев, Дания, в семейството на Емил Готлиб, викарий в Лутеранската църква, и Юстин (по баща Остерберг). Баща ѝ има хугенотско потекло и семейството ѝ е консервативно. Тя има трима братя и сестри, но е единствената, доживяла до зряла възраст. Наслаждава се на изкуството от ранна възраст и започва да се обучава. Семейството и се премества в Хобро. По-късно тя се премества в Копенхаген, за да продължи образованието си в Кралската датска академия за изящни изкуства.[1]
Брак
[редактиране | редактиране на кода]
Герда се запознава с художника Еймар Вегенер (бъдещ Лили Елбе), докато двамата следват в Кралската датска академия за изящни изкуства в Копенхаген.[3] Женят се през 1904 г., когато тя е на 19, а Еймар на 22 г.[4] Пътуват из Италия и Франция и накрая се установяват в Париж през 1912 г. Двойката се потопява в бохемския начин на живот на времето, сприятелявайки се с много художници танцьори и други фигури от света на изкуството, често посещавайки карнавали и други обществени фестивали.
През това време съпругът ѝ започва да носи женски дрехи и приема женското си име и идентичност[5], превръщайки се в любимия ѝ модел в нейните картини на красиви жени с натрапчиви бадемовидни очи, облечени в шикозни дрехи. През 1913 г. светът на изкуството е шокиран, когато научава, че моделът, вдъхновил нейните изображения на дребни фатални жени, всъщност е нейният съпруг.[4]
Герда Вегенер обикновено представя мъжа си като негова братовчедка, когато е облечена в женско облекло.[6] През 1930 г. Елбе се подлага на една от първите операции за смяна на пола. Тъй като датското законодателство по онова време не признава брака между две жени, бракът им е анулиран през октомври 1930 г. от крал Кристиан X.[1] Елбе умира през 1931 г. от усложнения след операция.[2]
Втори брак и смърт
[редактиране | редактиране на кода]През 1931 г. Вегенер се жени за италианския офицер, пилот и дипломат майор Фернандо Порта и се премества с него в Мароко.[1] Тя се развежда с него през 1936 г. и се връща в Дания през 1938 г. по неизвестни причини.[1][2]
Прави последната си изложба през 1939 г., но по това време произведенията ѝ са излезли от мода, тъй като по-простият Функционализъм става по-популярен през 30-те години.[1] Тя е бездетна, живее сама в относителна неизвестност и започва да пие много.[7] Изправена е пред финансова нестабилност и поддържа своите доходи, като продава ръчно рисувани пощенски картички.[2]
Умира на 28 юли 1940 г. във Фредериксберг, Дания, на 55-годишна възраст, малко след като Нацистка Германия нахлува в страната. Нейното малко имение е продадено на търг и има само малък некролог, отпечатан в местния вестник.[4]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Стилове и влияния
[редактиране | редактиране на кода]Работата на Вегенер често е такава на уверените и елегантните жени, извършващи различни дейности, или в стил, вдъхновен от Ренесанса, в стил Ар нуво или Ар деко. Изображенията обикновено показват жени, позиращи или участващи в артистични начинания като театър, литература и танци.[8] По-късно във Франция Вегенер създава творби с жени, показващи съблазнителна сила или участващи в сексуални дейности. Това рисково изкуство се смята за „лесбийска еротика“ и се публикува в незаконни книги за изкуство.[1]
Наред с промяната на начина, по който жените са представени в изкуството, Вегенер също оспорва ролите на пола и сексуалната идентичност в нейната работа. Тя прави това по малки начини, като рисува мъже със стройни тела и меки линии, или изображения на нейния транссексуален съпруг Еймар (Лили Елбе).[1]
Ранна кариера в Копенхаген, Дания
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Работата на Вегенер е изложена в художествената галерия Шарлотенборг през 1904 г., но тя не привлича много внимание за произведенията си. Кариерата ѝ на художничка започва да се „мобилизира“ след завършване на Академията през 1907 и 1908 г., когато се появява във вестник „Политикен“.[1] След това художничката е в центъра на полемика, наречена „Спор на селския художник“, след като една от нейните творби от 1906 г., – „Портрет на Елена фон Кол“, е отхвърлена от изложбите на Den frie Udstilling и Шарлотемборг поради стила на произведението. То предизвиква притеснения относно италианското ренесансово плагиатство и разделяне на мненията за това, че показва слаб индивид или елегантна красива жена. Вегенер никога не се включва в дебата. Портретът е изложен от търговската къща на „Винкел и Магнусен“ и получава внимание, което дава тласък на нейната кариера като художничка.[1]
Вегенер печели две състезания за скициране във вестник „Политикен“: през 1908 г. и през 1909 г. за най-добро изобразяване на „Жените от Копенхаген“ и след това на „Фигурите на улицата“.[1]
Париж, Франция
[редактиране | редактиране на кода]През 1912 г. Вегенер и нейният съпруг Лили Елбе се преместват в Париж, Франция.[8] Там Вегенер започва да разширява границите в своето изкуство, като създава по-провокативни картини на жени, ангажирани в сексуални дейности и в съблазнителни пози.[2] Тя често рисува себе си с Лили Елбе или Лили сама, представяна като мъж или жена.[1] Работата ѝ привлича внимание и тя успява да организира партита и да изживее печална слава.[2] Заедно с това се развива и нейната работа в модната индустрия, тъй като тя илюстрира за списания като „Фантазио“, „Вог“ и „Ви Паризиен“. Нейните илюстрации са използвани в широка гама от платформи от реклами за красота до политически антигермански изображения в „Матен“ и „Байонет“ по време на Втората световна война.[8]
През 1925 г. печели два златни медала и един бронзов за произведенията си в конкурс на Световното изложение в Париж през 1925 г.[9] Творбите са изложени на художествените изложения Salon des Humoristes, Salon des Indépendants и Salon d'Automne.[8] Сприятелява се с Ула Пулсен (1905 – 2001) – датска балерина, която често става модел за нейните картини. Герда и съпругът ѝ също са близки приятели с художника Рудолф Тегнер и съпругата му Елна.
В популярната култура
[редактиране | редактиране на кода]
През годините, като се започне с литературния успех на книга за нейния и съвместния ѝ живот с Лили Елбе и след това с издаването на филм, базиран на книгата, историята на двойката създава култ в Дания и по света. Техните произведения на изкуството са преоткрити и изложени и продадени на търг с успех. Специална изложба на творчеството на Герда Вегенер е в Музея за модерно изкуство Аркен до януари 2017 г., последвана от пътуваща изложба на нейното изкуство, показвана по целия свят.
„Момичето от Дания“ – романът на Дейвид Еберсхоф от 2000 г. за тях е международен бестселър и е преведен на дузина езика. Герда Вегенер е представена от шведската актриса Алисия Викандер във филма от 2015 г. „Момичето от Дания“, в който също участва британският актьор Еди Редмейн като Лили Елбе. Филмът получава известна критика за прикриване на действителната история на исторически транс човек и пропускане на определени факти,[10] и за това, че е базиран на измислена книга, която не разказва истинската история на двойката.[11] Темата за собствената сексуалност на Герда Вегенер, за която тя никога не е говорила публично, не се споменава във филма или книгата.[12][13][14]
Избрани произведения, илюстрирани от Вегенер
[редактиране | редактиране на кода]- Den skønne Ubekendte на Анрдеас Виндинг (1912)
- L'Anneau ou La Jeune fille imprudente на Луи дьо Робер (1913)
- Amour Etrusque на Жозеф-Анри Росни-старши (1914)
- Le Peplos vert на Морис дьо Валеф (1915)
- Les Colombes poignardées на Морис Магър (1917)
- La Guerre est morte на Луи Делюк(1917)
- Le Journal de Marinette на une Femme curieuse (1917)
- La Petite faunesse на Шарл Дерен (1918)
- La Tendre Camarade на Морис Магър (1918)
- L'Abdication de Ris-Orangis на Лео Ларгийе (1918)
- Contes de mon Père le Jars на Ерик Алатини (1919)
- Le Parfait Suiveur на Морис Магър (1919)
- Le Livre des vikings на Гео-Шарл (Шарл Гуйо) (1924)
- Douze sonnets lascifs на Луи Персо (1925) – придружен от набора от акварели Les Délassements d'Éros
- Une Aventure d'amour à Venise на Джакомо Казанова (1927)
- La Mythologie (1928) – албум от дванадесет плочи
- Les Contes на Жан дьо Лафонтен (1928 – 1929)
- Sur Talons rouges на Ерик Алатини (1929)
- l'Œuvre du Divin Arétin (1930 – 1931) – набор от дванадесет цветни гравюри
- Fortunio на Теофил Готие (1934)
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Натюрморт с цветя, 1904 г. -
Гледка към Версай, 1917 г. -
Две русалки -
На пътя към Анакапри, 1922 г. -
Момиче и булдог в автомобил, ок. 1927 г. -
Фаталните жени, 1933 г. -
В огледалото, 1930-те г. -
Герда и Еймар Вегенер на терасата -
Карнавал -
Дама пред огледалото
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Gerda Wegener // Biography. Посетен на 8 July 2020. (на американски английски)
- ↑ а б в г д е Gerda Wegener // www.widewalls.ch. Посетен на 8 July 2020. (на английски)
- ↑ Conway's Vintage Treasures // Vintage-movie-poster.com. Посетен на 8 April 2014.
- ↑ а б в She and She: The Marriage of Gerda and Einar Wegener. The Copenhagen Post. 3 July 2000
- ↑ The Arts and Transgender. renaissanceblackpool.org
- ↑ Lili Elbe. andrejkoymasky.com. 17 May 2003
- ↑ The Copenhagen Post // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 8 July 2020.
- ↑ а б в г Gerda Wegener // AWARE Women artists / Femmes artistes. Посетен на 8 July 2020. (на американски английски)
- ↑ Gerda Wegener: 'The Lady Gaga of the 1920s' // the Guardian. Посетен на 8 July 2020. (на английски)
- ↑ "The Danish Girl" Stretches Frilly Forced-Femme Fantasy Over Actual Trans History // Harlot Magazine. 23 November 2015. Посетен на 25 November 2015.
- ↑ The tragic true story behind The Danish Girl // The Telegraph. 8 December 2015. Посетен на 10 December 2015.
- ↑ The Incredibly True Adventures of Gerda Wegener and Lili Elbe // coilhouse.net. 3 August 2012. Посетен на 10 December 2015.
- ↑ Reading Group Notes The Danish Girl // allenandunwin.com. Посетен на 10 December 2015.
- ↑ The Danish Girl vs the True Story of Lili Elbe, Gerda Wegener // historyvshollywood.com. Посетен на 10 December 2015.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Man into woman: an authentic record of a change of sex / Lili Elbe; edited by Niels Hoyer [i.e. E. Harthern]; translated from the German by H.J. Stenning; introd. by Norman Haire. - London, Jarrold Publisher's, 1933 (Original Danish ed. published in 1931 under title: Fra mand til kvinde. Later edition: Man into woman: the first sex change, a portrait of Lili Elbe - the true and remarkable transformation of the painter Einar Wegener. - London, Blue Boat Books, 2004
- Gerda Wegener / edited by Andrea Rygg Karberg ... [et al.]. - Denmark, Arken Museum of Modern Art, 2015
- Corrado Farina, Parigi o cara. Gerda Wegener e l'erotismo de luxe, "Charta", n. 97, 2008, с. 64 – 67
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gerda Wegener в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
