Гласът на Безмълвието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Гласът на Безмълвието“
„The Voice of the Silence“
Книгата „Гласът на Безмълвието“ – екземпляр от личната библиотека на Лев Толстой, понастоящем експонат от музея на писателя в Ясная Поляна
Книгата „Гласът на Безмълвието“ – екземпляр от личната библиотека на Лев Толстой, понастоящем експонат от музея на писателя в Ясная Поляна
АвторЕлена Блаватска
Създаване1889 г.
Великобритания
Първо издание1889 г.
Англия
Оригинален езиканглийски

„Гласът на Безмълвието“ (на английски: The Voice of the Silence) е книга на Елена Блаватска, считана за една от трите нейни най-важни книги наред с „Разбулената Изида“ и „Тайната доктрина“[1]. Написана е през 1889 година във Фонтенбло. Публикувана е за пръв път в Лондон през същата година. Състои се от три фрагмента: „Гласът на Безмълвието“, „Двата пътя“ и „Седемте порти“. Според авторския предговор към книгата тези фрагменти са извлечени от „Книгата на Златните правила“, използвана на Изток от учениците на мистичните школи и принадлежаща към същата серия книги, към която принадлежи Книгата Дзиан, текстове от която са коментирани в „Тайната доктрина“.

„Гласът на Безмълвието“ е преведена и издадена на редица европейски езици – испански (1892[2]), немски (1893, прев. Франц Хартман[3]), френски (1907[4]), руски (1908, прев. Е.Ф.Писарева[5]), португалски (1916, прев. Фернанду Песоа[6]), български (1912 в сп. „Теософия“, отделна книга през 1917, прев. Иван Грозев[7][8][9]) и др.

През 1903 Лев Толстой заимства откъси от първото английско издание на „Гласът на Безмълвието“, изпратено му от Блаватска, за свои книги с нравствени напътствия[5]. Американският философ Уилям Джеймс цитира голям пасаж от книгата на Блаватска в своя труд „Многообразието на религиозния опит“, за да илюстрира важността на музикалното въздействие на речта за предаването на мистични идеи[10]. Някои изследователи поддържат тезата, че концепцията за „Беззвучния Звук“, съдържаща се в този пасаж, е намерила отражение в някои произведения на Ърнест Хемингуей[11]. Според японския философ и учител по дзен Д. Т. Судзуки в „Гласът на Безмълвието“ е представен автентичен Махаяна будизъм[12] и нейният текст демонстрира, че Блаватска несъмнено е било посветена в дълбоките аспекти на учението на Махаяна[13]. Според известния проповедник на будизма на Запад бхикшу Сангаракшита „Гласът на Безмълвието“ е уникална с това, че в нея будистките истини са предадени едновременно със средствата на поезията и на парадокса, като последният е използван по начина, характерен за будистките свещени книги – за изразяване не на привидни, а на реални противоречия, неподдаващи се на логически анализ[14]. Парадоксално е и самото заглавие на книгата на Блаватска[15], изразяващо идеята, че във всеки негативен израз се съдържа лингвистична позитивност[16]. През 1989 за ознаменуване на стогодишнината от първото издание на „Гласът на Безмълвието“ e осъществено юбилейно издание с предговор от Далай Лама XIV. В този предговор, озаглавен „Пътят на Бодхисатва“, той пише, че книгата на Блаватска е оказала силно влияние върху мнозина искрено търсещи и стремящи се да се приобщят към мъдростта и състраданието[17].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Graham Livesey. The Van der Leeuw House: Theosophical Connections with Early Modern Architecture // Architronic 7 (2). 1998. Архивиран от оригинала на 2012-03-15. Посетен на 06.08.2012.
  2. ↑ Carmen Ramírez Gómez. Mujeres Escritoras en la Prensa Andaluza Del Siglo XX(1900 – 1950). Sevilla, Universidad de Sevilla, 2000. ISBN 9788447205608. p. 73.
  3. ↑ Wünsch, Marianne. Die fantastische Literatur der frühen Moderne (1890 – 1930). W. Fink, 1991. ISBN 9783770526437. p. 258.
  4. ↑ Gentilini, Anna Rosa. La Biblioteca comunale di Faenza: la fabbrica e i fondi. Faenza (Italy), Studio 88, 1999. p. 309.
  5. ↑ а б Ласько В. А. Книги с полки яснополянской библиотеки: Л. Н. Толстой и Е. П. Блаватская // Культура и время (3/4). 2004. с. 232 – 243.
  6. ↑ Patricio Ferrari. Fernando Pessoa as a Writing-reader: Some Justifications for a Complete Digital Edition of his Marginalia // Portuguese Studies 24 (2). 2008. с. 69 – 114. Посетен на 12.08.2012.
  7. ↑ Трендафилов, Владимир. Неизличимият образ в огледалото: Актуалната българска рецепция на Англия, атгличанина и английската мисъл през 19 и началото на 20 век. София, Кралица Маб, 1996. с. 291.
  8. ↑ Иван Грозев: биографична справка на сайта на сп. Литературен свят
  9. ↑ Бойко Златев. Теософската периодика в България // Палитра 1 (2). декември 2003. Посетен на 13.08.2012.
  10. ↑ Russell M. Goldfarb. Madame Blavatsky // Journal of Popular Culture 5 (3). March 2004. DOI:10.1111/j.0022-3840.1971.0503_660.x. с. 660 – 672. Посетен на 13.08.2012.
  11. ↑ Ely Stock. Nada in Hemingway's „A Clean, Well Lighted Space“ // Midcontinent American Studies Journal 3 (1). Spring 1962. с. 23 – 57. Посетен на 13.08.2012.
  12. ↑ Thomas A. Tweed. American Occultism and Japanese Buddhism: Albert J. Edmunds, D. T. Suzuki, and Translocative History // Japanese Journal of Religious Studies 32 (2). 2005. с. 249 – 281. Посетен на 05.08.2012.
  13. ↑ D. T. Suzuki. The Field of Zen. Contributions to the Middle Way, the Journal of the Buddhist Society. New York/London, Buddhist Society, 1969. p. xiii.
  14. ↑ Bhikshu Sangarakshita. Paradox and Poetry in „The Voice of the Silence“. Bangalore, Indian Institute of World Culture, 1958. Архив на оригинала от 2013-01-24 в Wayback Machine.
  15. ↑ A. Cornelius Benjamin. Mysticism and Scientific Discovery // The Journal of Religion 36 (3). July 1956. с. 169 – 176. Посетен на 03.08.2012.
  16. ↑ Joshua Gunn. An Occult Poetics, or, the Secret Rhetoric of Religion // Rhetoric Society Quarterly 34 (2). Spring 2004. с. 29 – 51. Посетен на 07.08.2012.
  17. ↑ Blavatsky, Helena. The Voice of the Silence, Centenary edition. Santa Barbara, CA, Concord Grove Press, 1989.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гласът_на_Безмълвието&oldid=10816870“.