Голям Дервент

Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Голям Дервент (дем Софлу).

---

Голям Дервент
Голям Дервент 41.985242, 26.743486 Голям Дервент
Общи данни
Население	84 души (15 март 2024 г.) 1,84 души/km²
Землище	46,09 km²
Надм. височина	403 m
Пощ. код	8757
Тел. код	04724
МПС код	У
ЕКАТТЕ	15730
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община    – кмет	Елхово Петър Гендов (ПП – ДБ, БСП за България, СДС, ИТН, ЗНС, ВМРО-БНД, БВ; 2023)
Голям Дервент в Общомедия

Голям Дервент е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

История

В миналото селото се е намирало на важен търговски път в Беломорска Тракия, недалеч от село Малък Дервент. Турция опожарила селата и минали в Гръцко владение. Пътят, който води до настоящото село и от там до Турция е основният римски път, през който по билото на едно планинско разклонение са минавали търговските кервани към Азия. Голямо село, населено с българи и разположено в голяма урва, чиито води се вливат в Арда. Според френският източник в началото на XIX век е селото има отбранителна кула, където е поставен пост за сигурността на съобщенията.

Една от легендите за основаването на селото е историята на принцеса, водена за жена на османски владетел. Минавайки през стария римски път, заварила пресните следи на битка и ранени. Повелила да се основе селище, където хората да живеят в мир и щастие.

След Освобождението селото е сравнително голямо и е има митница. С течение на времето, и особено след 9 септември 1944 г., населението намалява и в днешно време се състои предимно от възрастни хора.

География

Село Голям Дервент се намира на границата на България с Турция. Селото, както и целият район в радиус от 20 km, са изключително слабо населени. Намира се на 30 km от общинския център Елхово и на 67 km от областния център Ямбол. Най-близките села, до които има автомобилен път, са с. Вълча поляна (на 7,7 km), с. Лалково (на 15 km) и с. Раздел (на 15 km). Разстоянието до ГКПП Лесово е 29 km.

Село Голям Дервент се намира в Дервентските възвишения, което предопределя хълмистия пейзаж. В района на селото има много сравнително ниски гори. Почвата е червена и не много плодородна. Мнозинството от населението се занимава с животновъдство.

В района на селото са открити няколко пещери.

Културни и природни забележителности

В близост до селото се намира местността Гьол Бунар, където е изградена почивна станция.

Слабата населеност и девствената природа правят района на селото изключително добро място за отдих.

Южно от селото са открити два долмена. При започналите проучвания през 2005 г. са категоризирани като тракийски погребални камери.

Редовни събития

• 24 май – редовен събор на селото

Други

Един от най-старите и богати в миналото родове в селото е родът Франсъзови. В днешно време той има много наследници, повечето от които живеят в Бургас, Ямбол, София, Плевен и Ивайловград. През 2004 г. в селото се проведе среща на представителите на рода. Родоначалник на Франсъзови е Иван Франсъзов (роден в края на 19 век). Той бил един от най-просветените хора в района за времето си (завършил гимназия в Одрин). Дълго време е бил кмет на селото. Ходел е облечен по западна мода, или както казват по онова време, бил облечен с „френски дрехи“. Оттам е и прякорът му Франсъза.Рядко срещаната фамилия Баракови също има представвители вот селото най ранния от тях е Янчо Бараков

Кухня

Специфична гозба е бобеникът – приготвя се от зрял черен (шарен) боб и ориз, които след като се сварят се запичат в тава. Другото му известно име е БОБ В ТАВА. Изключително вкусна гозба, приготвяна само в този регион.

Външни препратки

• Археология
• Стандарт Архив на оригинала от 2014-01-07 в Wayback Machine.
• Списък на пещерите в Дервентския район
• Стихове за селото на Станка Колева, дъщеря на Колю Халачев – и двамата родом от с. Голям Дервент Архив на оригинала от 2014-01-07 в Wayback Machine.