Горно Свиларе
| Горно Свиларе Горно Свиларе | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Горно Свиларе | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сарай |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 439 m |
| Население | 712 души (2002) |
| Пощенски код | 1064 |
| МПС код | SK |
| Горно Свиларе в Общомедия | |
Горно Свиларе или Горно Свилари (на македонска литературна норма: Горно Свиларе; на албански: Sullara e Epërme) е село в Община Сарай, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западната част на Скопското поле на север от Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 2 km западно от селото е античната крепост Кале.[1]
В края на XIX век Горно Свиларе е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Долно Свилари живеят 86 арнаути мохамедани и 60 българи-християни.[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Свиларе има 5 сръбски патриаршистки къщи.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно Свилари (Grn. Svilari) като албанско село.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Горно Свиларе като албанско село.[5]
В годините когато селото е част от България това е гара Даме Груев на построената тогава жп линия към Охрид. тъй като това име е дадено от българските строители днес тя се наича гара Свиларе.
Според преброяването от 2002 година Горно Свиларе има 712 жители – 711 албанци и 1 друг.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горно Свиларе
Сулейман Реджепи (р. 1947), ислямски духовник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 370. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
| ||||||||
