Григорий Котовский
| Григорий Котовский Григорий Иванович Котовский | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Подилск, Украйна |
| Националност |  Русия СССР |
| Партия | КПСС |
| Награди | Червено знаме |
| Григорий Котовский в Общомедия | |
Григорий Иванович Котовски (24 (12) юни 1881 – 6 август 1925 г.) е руски авантюрист, съветска военна и политическа фигура и участник в Руската гражданска война. Той прави кариера от гангстер и банков обирджия, преди да стане командир в Червената армия и член на Централния изпълнителен комитет на Съветския съюз.
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Котовски е роден в губерния Бесарабия, син на машинен инженер. Официално Котовски твърди, че е роден през 1887 година и има петима братя и сестри. Баща му е руски гражданин от полски произход, а майка му етническа рускиня. По произход Котовски е родом от аристократично полско семейство от Камянец-Подолски. Дядо му е уволнен от руската служба поради връзки с членовете на полското въстание и в крайна сметка фалира. Баща му е принуден да се премести в Бесарабия и да стане руски гражданин. Котовски страда от подчертано заекване и е левичар. На 2-годишна възраст той губи майка си, а на 16 и баща си. Котовски е отгледан от неговата кръстница, София Шале, дъщеря на белгийски инженер и приятел на бащата на Котовски. Негов кръстник е поземления собственик арменеца Манук бей, който подпомага и подкрепя обучението на Котовски в Земеделския колеж „Кукурузени“. В крайна сметка Манук бей възнамерява да изпрати своя кръщелник в Германия на напреднали земеделски курсове, но плановете са променени от смъртта му през 1902 г.
Докато учи в селскостопанския колеж, Котовски се включва в местния политически клуб на социалистическите революционери. След дипломирането си през 1900 г. започва работа като помощник на управител на имоти, но не за дълго. Котовски е уволнен за различни кражби, корупция и други престъпления. С началото на Руско-японската война той не се отзовава на своята военна станция за военна служба. През 1905 г. е арестуван за укриване от военна служба и изпратен в 19-ти пехотен Костромски полк със седалище в Житомир.
Скоро той дезертира от военните си задължения и организира собствена престъпна банда, провеждайки набези, подпалвайки имения, обирайки и тероризирайки местното богато население. На 18 януари 1906 г. Котовский е окончателно арестуван, но шест месеца по-късно успява да избяга от затвора в Кишинев. На 24 септември 1906 г. той отново е арестуван и осъден на 12 години каторга. Котовский излежава присъдата си в Нерчинск каторга до 1911 година, а след това в различни затвори в Руската империя – в Елизаветград, в Смоленск и в Орлов. В каторгата Котовский си сътрудничи с ръководството на затвора и е натоварен с 10-членен екип от строителни работници, които строят железопътна линия. През 1913 г. той кандидатства за амнистия в чест на 300-годишнината от династията Романови. Решено е обаче амнистията да не се разпространява върху бандити и на 27 февруари 1913 г. Котовский успява да избяга от каторгата и да се върне у дома в Бесарабия.
Отначало той живее в нелегалност, работи като товарач и върши неквалифицирана, тежка работа. Скоро след това Котовский организира престъпна банда под свое ръководство. Един от най-известните му подвизи е успешната кражба от държавната хазна в Бендер, Молдова. На 25 юни 1916 г. Котовский не успява да избяга от полицията след поредното нападение и е заобиколен от отряд тайни полицаи, ранен е в гърдите и е арестуван. Одеският военен окръжен съд го осъжда на смърт чрез обесване. В смъртната присъда Котовски пише покаятелни писма и моли да бъде изпратен на фронтовите линии в бушуващата Първа световна война. След абдикацията на Николай II в затвора в Одеса избухва бунт, след което затворът се самоуправлява от затворници, а руското временно правителство обявява широка политическа амнистия за освобождаването на всички затворници.
Революционни дни[редактиране | редактиране на кода]
По време на последната част от Първата световна война Котовский е изпратен на румънския фронт. През 1918 г. той застава на страната на комунистите в Тираспол, поема командването на революционен батальон и помага на болшевиките да постигнат контрол над Украйна. През 1920 г. Котовский се присъединява към болшевишката партия. През 1924 г. той участва активно в основаването на Молдовската автономна съветска социалистическа република в Приднестровието, като част от Украинската ССР.
Котовский е убит близо до Одеса от неговия заместник и приятел Сейдер Майер, защото е имал връзка със съпругата на последния през 1925 г. След това е погребан в мавзолей в Бирзула, който е преименуван на Котовск през 1935 г. и включен в новосъздадената Одеска област. По-късно мавзолеят е разрушен от румънските войски по време на Втората световна война – Приднестровието (Втората световна война). През май 2016 г. Котовск беше преименуван на Подилск и Котовски район – Подилски район, за да се съобрази със законите от 2015 г., забраняващи имена от комунистически произход. [2]
Други два града в Съветския съюз също са наречени Котовск. Един от тях е родният му Хинцешти, който възвръща предишното си име през 1990 година. Другият е в Тамбовска област, Русия.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Котовски се появява като важен герой в романа „Чапаев и празнотата“ на съвременния руски писател Виктор Пелевин. В този роман Котовски е показан като човек, който говори за философски въпроси и е пристрастен към кокаина.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Мишка Япончик,
- Шолом Шварцбард
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ In Odessa Oblast, the mausoleum of Kotovsky was ransacked // korrespondent.net, 16 September 2016. Посетен на 26 November 2017. (на украински)
- ↑ Про перейменування деяких населених пунктів // Holos Ukrainy, 21 May 2016. Посетен на 1 June 2016. (на украински)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Byelyaev, A., Dyenisyenko, D. Who killed the Robin Hood of Revolution? (Кто убил Робин Гуда революции?) // Nezavisimaya Gazeta (Независимая газета), 2001-01-20. Архивиран от оригинала на 2010-03-17.
- Fomin, A. If Komcors perish, it may be necessary to someone... (Если погибают комкоры, значит это кому-то нужно...) // Pseudology (Псевдология), 2003-08-14. Архивиран от оригинала на 2011-08-25. Посетен на 2009-02-28. (на руски)
- Konstantinov, O. The third mummy of the USSR. Body of Kotovsky submerges by water, while historians dream to obtain the criminal file of the Komcor's killer (Третья мумия СССР. Тело Котовского заливает водой, а историки мечтают заполучить уголовное дело убийцы комкора) // TAIMER (ТАЙМЕР), 2010-01-25. Архивиран от оригинала на 2011-08-24. (на руски)
- Biography and life of Grigory Ivanovich Kotovsky (Биография и жизнь Котовского Григория Ивановича) // Odesskiy.com. (на руски)
- Recollection of Grigory Kotovsky about the Tambov operation (Воспоминания Григория Котовского о тамбовской операции) // tmbv.info. Архивиран от оригинала на 2013-01-21. Посетен на 2021-05-15. (на руски)
- Burda, E. Kotovsky, who is he? (Котовский – кто он?). Agency of political news. 2012-2-15
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Grigory Kotovsky в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |