Гръбначен мозък

Гръбначният мозък (на латински: medulla spinalis, на гръцки: myelon) е дял на централната нервна система, разположен в канала на гръбначния стълб.

Обща анатомия

Гръбначният мозък е изграден от множество нервни клетки (неврони), подредени по специфичен начин.

Външно устройство

Гръбначният мозък в гръбначния стълб; в червено са отбелязани гръбначните артерии
Разрез през цервикалните нива на ГМ
1. Ligamentum denticulatum, 2. Arachnoidea mater spinalis, 3. Dura mater spinalis, 4. Arteria spinalis anterior, 5. Nervus spinalis, Radix anterior.

В центъра на гръбначния стълб по цялата дължина на гръбначния мозък се простира канал, който е изпълнен с гръбначно-мозъчна течност, близка по състав на кръвната плазма и обвиващ отвсякъде гръбначния мозък.
Дължината на гръбначния мозък е около 40 – 45 см, тежи около 30 г и наподобява връв, дебела около 1 см.
Горният край на гръбначния мозък преминава в продълговатия мозък, а в долния край завършва конусообразно (лат. conus medullaris) на равнището на втория поясен прешлен, откъдето излизат голям брой нервни влакна образуващи конската опашка – лат.: cauda equina. По дължината на гръбначния мозък са разположени две бразди – предна (вентрална) и задна (дорзална), които го разделят на две симетрични половини.

Обвивки

Латинската дума за мозъчна обвивка е meninges (от meninx – ципа). Първоначално било установено, че външната част на мозъчната обвивка е по-дебела и затова била наречена pachymeninx (от pachy – дебел и meninx – ципа), а от вътрешната страна е по-тънка и тази част била наречена leptomeninges (от leptos – тънък, нежен и meninx – ципа). Впоследствие се установило, че тази по-тънка вътрешна обвивка всъщност са две отделни мозъчни обвивки. Така се определило, че гръбначният мозък, както и главният мозък, има три обвивки. Външната обвивка се нарича твърда (лат. dura mater, от durum – твърд и mater – майка) и се състои от плътна съединителна тъкан. Средната обвивка е много тънка и за това се нарича паяжинообразна (лат. arachnoidea, от arachne – паяк и -eides – подобен). Вътрешната мозъчна обвивка – мека мозъчна обвивка (лат. pia mater, от pia – нежен и mater – майка) – е плътно прилепнала към повърхността на гръбначния мозък. Тя е богата на кръвоносни съдове. Пространствата между паяжиновидната и меката мозъчна обвивка са изпълнени с гръбначномозъчна течност (ликвор). Гръбначният мозък е добре защитен от костния скелет, от мозъчните обвивки и от гръбначномозъчната течност. Те го предпазват от удари и от сътресения.

Градивни тъкани

Гръбначният мозък е изграден от бяло вещество (лат. substantia alba) и сиво вещество (лат. substantia grisea), като за разлика от централния мозък бялото вещество е на повърхността, а сивото в серцевината (във вътрешността). Сивото вещество се формира от близкото разположение на телата на голям брой неврони, а бялото вещество – от техните дълги израстъци. Бялото вещество обвива като мантия сивото. „Крилата“ на сивото вещество са разделени на два предни и два задни рога.

Сегментация

Според нивото на сегмента в гръбначния стълб се разглеждат области на инервация, наричани дерматоми

Разделен е на 31 различни сегмента. При всеки сегмент излизат чифт гръбначни нерви (смесени; сетивни и моторни). 6 – 8 моторни коренчета се разклоняват от левите и десните вентролатерални бразди по строго организиран начин. Коренчетата се комбинират и формират нервни корени. По подобен начин от лявата и дясната дорзолатерална бразда се формират сетивни нервни корени. Вентралните (моторни) и дорзалните (сетивни) корени се сливат, за да формират гръбначните нерви (смесени; моторни и сетивни), по един чифт за всеки прешлен на гръбначния стълб. Гръбначните нерви, с изключение на цервикалните, на ниво C1 и C2, се формират в междупрешленни форамени. Границата между централната (ЦНС) и периферната нервна система (ПНС) е видима при всеки сегмент. Коренчетата са началото на ПНС.

Тридесетте и един сегмента се подразделят така:

8 цервикални (шийни), образуващи 8 чифта цервикални нерви

12 тораксови (гръдни), образуващи 12 чифта тораксови нерви

5 лумбални (поясни), образуващи 5 чифта лумбални нерви

5 сакрални (кръстцови), образуващи 5 чифта сакрални нерви

1 кокцигиален (опашен), образуващ 1 чифт кокцигиални нерви

При възрастните ГМ свършва приблизително на нивото на L1/L2 лумбални прешлени с формацията конус медуларис. Макар да свършва на това ниво, нервите, произхождащи от сакралните и лумбалните сегменти, излизат на нивото на съответните им прешлени. Минавайки от изходящата си точка през терминалната точка (конус медуларис) на ГМ, всички тези нерви формират конската опашка.

В два участъка на ГМ се наблюдава уголемяване:

Цервикално удебеляване – около брахиалния плексус, инервиращ горните крайници и включва сегменти от C4 до T1. Лумбосакрално удебеляване – около лумбосакралния плексус, инервиращ долните крайници и включващ сегментите от L2 до S3, и намиращ се анатомично на нивото на гръбначните прешлени от T9 до T12.

Функции

Гръбначният мозък има две основни функции – проводна и рефлексна. Проводната функция се състои в осъществяването на двупосочна връзка с главния мозък, а рефлексната функция в координирането на дейността на различни органи.

Проводна

Проводната функция се осъществява от възходящите и низходящите пътища на бялото мозъчно вещество. ГМ има 31 сегмента, като от всеки сегмент излиза една двойка гръбначно-мозъчни нерви, които образуват предно и задно коренче. Задното коренче е изградено от централния (късия) израстък на гръбначномозъчните възли. Те са сетивни и навлизат в задния рог на сивото мозъчно вещество. Периферния (дългия) израстък осъществява контакт с даден рецептор, който може да бъде разположен в кожата, мускулите, ставите или сухожилията. Чрез тях нервният импулс се предава на късите израстъци и от там на сивото мозъчно вещество. Аксоните на свързващите нервни клетки предават нервния импулс до предното рогче и от там до главния мозък. Предното коренче е изградено от аксоните на двигателните нервни клетки в предния (двигателния) рог на сивото мозъчно вещество. По тях нервният импулс получен от свързващите неврони и от главния мозък отива до реагиращия орган.

Когато продълженията на сетивния и двигателния неврон се съберат, те образуват така наречения смесен нерв. Всеки от невроните има собствена обвивка (невролема) и освен това двата заедно имат още една трета обща допълнителна невролема, облечена в миелин, посредством Шван-клетки.

Рефлекс

Основна статия: Рефлекс

Рефлексът е ответна реакция на организма при дразнене от външната или вътрешната среда, осъществена от нервната система. Анатомичната основа на рефлекса е рефлексната дъга. Тя се състои от:

Рецептори – те могат да бъдат клетки или израстъци на неврони. Рецепторите възприемат дразненията от външната или вътрешната среда и ги превръщат в нервен импулс, възприемат разнообразни дразнения. Имат висока възбудимост.
Сетивните нерви възприемат нервния импулс от рецепторите и го провеждат до нервния център.
Нервният център представлява струпване от нервни клетки в различни участъци от централната нервна система. В него получената информация се подрежда, анализира и обработва.
Двигателният неврон (моторен неврон, нерв) приема нервни импулси (заповеди за действие) от ЦНС и ги провежда под формата на нервен импулс до изпълнителния орган (всеки орган реагира по строго определен начин)
Изпълнителният орган осъществява ответната реакция, в зависимост от това дали е част от вегетативната нервна система (неволева) или соматичната нервна система (волева).

Нервни трактове

Състои се от аксони (нервни влакна), които образуват два вида пътища (трактове): възходящи (сетивни, сензорни) към главния мозък и низходящи (моторни) от главния мозък до изпълнителния орган. По форма при напречен разрез наподобява пеперуда с разперени крила.

Ембриологично развитие

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Моторна организация

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Патологични увреждания

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Травма: пара- и квадриплегия

Травма на гръбначния мозък може да прекрати комуникацията на периферната с централната нервна система под нивото на повредата. Параплегията е засягането на краката, а квадриплегията парализа и на четирите крайника.

Оплитане

Усукване на ГМ в съединителна тъкан най-често заедно със спина бифида. Всеки пациент със спина бифида има усукване, но не всеки има симптоми.

Синдром на Гилен-Барѐ

Синдромът на Гилен-Барѐ (СГБ) е вирусно заболяване с неизвестен причинител: достига се до сериозна прогресивна невропатия, характеризираща се с мускулна слабост и в крайни случаи парализа на диафрагмата. Ако пациентът в напреднала степен не е поставен на командно дишане, болестта може да е смъртоносна. 1,5 – 8% от пациентите умират от СГБ. ^[1]

Гръбначно-мускулна атрофия

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Амиотрофична латерална склероза

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Демиелинизиращи атрофии

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Остеомиелит

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Източници

↑ www.newton.dep.anl.gov, архив на оригинала от 24 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090124154508/http://newton.dep.anl.gov/askasci/bio99/bio99300.htm, посетен на 8 януари 2009

[1] www.newton.dep.anl.gov, архив на оригинала от 24 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090124154508/http://newton.dep.anl.gov/askasci/bio99/bio99300.htm, посетен на 8 януари 2009

[1]