Девенци
Девенци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 590 души[1] (15 март 2024 г.) 21,7 души/km² |
Землище | 27,276 km² |
Надм. височина | 86 m |
Пощ. код | 5995 |
Тел. код | 06570 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 20383 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Червен бряг Атанас Атанасов (ССД; 2023) |
Кметство – кмет | Девенци Галин Янчев (независим) |
Дѐвенци е село в Северозападна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Девенци отстои на 12 км от Червен бряг и 45 км от Плевен. До селото има железопътен прелез, югоизточно от него се намира пътят Е83. От селото започва северозападният говор.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е основано около 1850 г. от преселници от врачанското село Девене, които първоначално се заселват в днешната местност „Селището“, но поради факта, че река Искър често го е заливала, се преместват на сегашното място. По-късно се заселват пришълци от Тетевенския Балкан, както и от село Добревци (Ябланица). В началото на 20 век се заселват и няколко десетки родове от Западните покрайнини, Босилеградско.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Православният храм „Св. Николай Мирликийски“ е построен през 1935 г. ремонтиран е и е добре стопанисван. Има свещеник. Храмов празник – 6 декември.
Към 1893 година в селото са живели 20 помаци.[2]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]В бившата сградата на училището се помещава и ЦДГ „Зорница“.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- м. „Скок с пещера“
- пещера „Хайдушката“
- гората „Пипра“
- местността „Калето“
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Събор на селото 23 май.
Други
[редактиране | редактиране на кода]През 2007 година в района на селото започва разработването на находище от нефт и природен газ.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
|