Дейр ез-Зор
| Дейр ез-Зор دير الزور | |
| — Град — | |
 | |
  Дейр ез-Зор | |
| Страна |  Сирия |
|---|---|
| Мухафаза | Дейр ез-Зор |
| Надм. височина | 210 m |
| Население | 211 857 души (2004) |
| Дейр ез-Зор в Общомедия | |
Дейр ез-Зор (на арабски: دير الزور; на сирийски: ܕܝܪܐ ܙܥܘܪܬܐ; на арменски: Տէր Զօր, Դեր Զոր – Тер Зор) е град в Североизточна Сирия. Той е административен център на провинция (мухафаза) Дейр ез-Зор.
Разположен е по бреговете на река Ефрат, на 450 км североизточно от сирийската столица Дамаск.[1] Според официални данни има 211 857 жители към 22.09.2004 г., докато в цялата област Дейр ез-Зор живеят 1 239 000 души.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]На 85 км югоизток от Дейр-ез-Зор се намира археологическия паметник Дура-Европос – римска крепост на Ефрат, а на 120 км в същото направление – останките на древния град Мари. В епохата на Римската империя това е бил важен търговски пункт между Рим и Индия. След завоюването му от Зенобия той става част от Палмирското царство. Окончателно е разрушен от монголите, нахлули в Близкия изток.
Днешният град е построен през 1867 година във времената на Османската империя.
По време на арменския геноцид през 1915 година, Дейр-ез-Зор и обкръжаващата го пустиня са избрани от младотурското правителство като основен пункт за събиране на депортираните от Западна Армения и Турция арменци, които наброявали стотици хиляди. Тук са създадени концентрационни лагери. Хиляди арменци намират смъртта си в Дейр ез Зор и неговите околности от ръцете на турците, както и от глад и епидемии.
Франция окупира Дейр-ез-Зор през 1921 година и разполага в него голям военен гарнизон.
В началото на 1920-те французите построяват въжен мост през Ефрат.
През 1946 година градът става част от независима Сирия.
Промишленост
[редактиране | редактиране на кода]Градът е център на селскостопански район, където е развито животновъдството, производството на зърнени култури и отглеждането на памук.
След откриването на лек нефт в Сирийската пустиня градът става център на нефтодобиващата промишленост в Сирия. Наоколо са разположени нефтени находища и сонди.[3]
Редом с града се добива сол.
В града е развита туристическата инфраструктура: ресторанти на брега на реката, хотели до пет звезди (Фурат-эш-Шам и Бадият-эш-Шам), транспортен възел за пътешествия през пустинята и летище в крайградския квартал Джафра.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира на речния път Ар-Ракка — Багдад и автотрасето Палмира — Камишли. До града е разположена авиобазата със съвместно базиране Дейр-ез-Зор (код IATA: DEZ).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((ar)) Кратка история на Дейр ез-Зор Архив на оригинала от 2008-08-04 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((ar)) Министерство на туризма на Сирия // Архивиран от оригинала на 2020-04-27. Посетен на 10 май 2007.
- ↑ Central Bureau of Statistics, Syrian Arab Republic (web) – данни към 22.09.2004 г.
- ↑ International Energy Agency. World Energy Outlook. Petroleum Economist. Institute for the Study of War. Oil infrastructure across Syria and Iraq (map). in BBC News. (18 май 2015). Battle for Iraq and Syria in maps. Посетен на 18 май 2015. BBC News website
.svg){kind=small}