Направо към съдържанието

Джун Алисън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джун Алисън
June Allyson
американска актриса
певица и танцьорка
1944 г.
Родена
Елинор Гейсман
Починала
8 юли 2006 г. (88 г.)
ПогребанаФорест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ

Националност САЩ
Работилаактриса, певица, танцьорка
Актьорска кариера
Активност1936 - 2001
Златен глобусНай-добра женска роля в мюзикъл или комедия:
1951 „Твърде млада за целувка“
Семейство
СъпругДик Пауъл
(1945 - 1963; смъртта му)
Алфред Глен Максуел
(1963 - 1970; развод)
Дейвид Ашоу
(1976-2006; смъртта и)
Деца2

Уебсайтwww.juneallyson.com
Джун Алисън в Общомедия

Джун Алисън (на английски: June Allyson) е американска актриса, певица и танцьорка. [1]

Елинор Гейсман е родена на 7 октомврия 1917 година в Ню Йорк. Тя е дъщеря на Клара (родена Провост) и Робърт Гайсман, има брат Хенри, който е с две години по-голям, отгледана е като католичка. Нейните баба и дядо по бащина линия, Хари Гайсман и Анна Хафнер са имигранти от Германия, [2] въпреки че Алисън твърди, че фамилното ѝ име първоначално е „Ван Гайсман“ и е от холандски произход. [3] Студийните биографии я посочват като Ян Алисън, родена от френско-английски родители. След смъртта ѝ дъщеря ѝ твърди, че Джун Алисън е родена „Елеонора Гейсман от майка французойка и баща нидерландец.“ [4]

Джун Алисън (1945)

Джун Алисън започва кариерата си през 1937 г. като танцьорка в късометражни филми и на Бродуей през 1938 г. през 1943 г. подписва договор с Метро-Голдуин-Майер, а на следващата година става известна в „Две момичета и моряка“. Образът на Алисън „момиче в съседство“ се затвърждава в средата на 1940-те години, когато партнира на актьора Ван Джонсън в шест филма. През 1951 г. тя печели наградата „Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия“ за изпълнението си в „Твърде млада за целувка“. От 1959 до 1961 г. е водеща и от време на време участва в собствената си антологична поредица „Шоуто на Дюпон с Джун Алисън“, която се излъчва по Си Би Ес.

През 1970-те години тя се завръща на сцената с участие в „Четиридесет карата“ и „Не, не, Нанет“. През 1982 г. пуска автобиографията си „Джуни Алисън“ от Джуни Алисън и продължава кариерата си с гост роли в телевизията и случайни участия във филми. По-късно създава фондация Джун Алисън (June Allyson Foundation) за информираност на обществеността и медицински изследвания, и работи за набиране на пари за изследвания за урологични и гинекологични заболявания, засягащи възрастните граждани. През 1980-те години става рекламно лице на бельото Depend[5]. Последната ѝ поява на екран е през 2001 г.

С Дик Пауъл (1962)

Джун Алисън се омъжва четири пъти (за трима съпрузи) и има две деца от първия си съпруг Дик Пауъл. Тя каза за себе си: „Имам големи зъби. Шептя. Очите ми изчезват, когато се усмихвам. Гласът ми е забавен. Не пея като Джуди Гарланд. Не танцувам като Сид Чарис.“ [6]

След операция за смяна на тазобедрената става през 2003 г. здравето на Алисън започна да се влошава. Със съпруга си до нея тя почива на 8 юли 2006 г. на 88 години в дома си в Охай, Калифорния. Смъртта ѝ е резултат от белодробна дихателна недостатъчност и остър бронхит. [7] След смъртта и, Кимбърли-Кларк Корпорейшън (Kimberly-Clark Corporation) внася 25 000 щатски долара във фондация Джун Алисън, за да подкрепи напредъка на научните изследвания в грижите и лечението на жени с уринарна инконтиненция. [5]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1951 Твърде млада за целувка Too Young to Kiss Синтия Потър Робърт З. Леонард
  • Allyson, June. June Allyson's Feeling Great: A Daily Dozen Exercises for Creative Aging. New York: Da Capo Press, 1987. ISBN 978-0-88496-257-1
  1. June Allyson, IMDb.com.
  2. Now Splinter Free: How Marketing Broke Taboos // CBC Radio One, June 8, 2017. Посетен на June 10, 2017.
  3. June Allyson Discusses Her Career. CNN Larry King Live. Посетен на 10 септември 2009 г.
  4. Luther, Claudia. "Obituaries: Film Sweetheart June Allyson Dies at 88." Архив на оригинала от 2013-05-24 в Wayback Machine. zap2it.com, Special to the Los Angeles Times, July 11, 2006. Посетен на 14 март 2010 г.
  5. а б KimberlyClark Corporation Honors June Allyson And Her Humanitarian Contributions: Long-Time Depend Brand Spokesperson Educated Millions on Incontinence // Kimberly-Clark Corporation, July 11, 2006. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на May 12, 2012.
  6. June Allyson dies at 88 // Telegraph–Herald. July 11, 2006. с. A.5.
  7. Mormon 2007, p. 65.