Димитър Митов (критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Митов.

Димитър Митов
български литературен и театрален критик
Кръгът „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов. Източник: ДА „Архиви“
Кръгът „Развигор“: Тодор Боров, Елин Пелин, Александър Балабанов, Димитър Б. Митов. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
30 юни 1962 г. (64 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛитературна критика, театрална критика
Работил вВИТИЗ
Семейство
СъпругаКалина Малина

Димитър Борисов Мѝтов, известен и като Д.Б. Митов, както и с прякора Дъбът[1][2], е български литературен и театрален критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 март 1898 г. в Казанлък.[3] Баща му Борис Стефанов Митов, брат на художниците Антон Митов и Георги Митов, е популяризатор на идеите на дарвинизма в България, автор на учебници и директор на прогимназия.[4][1].

През 1923 г. завършва славянска филология в Софийския университет. През 1925 г. специализира френска и западноевропейска литература в Париж. През 1922 – 1929 г. е библиотекар, а от 1926 до 1941 г. е и преподавател във Френския институт в София. Сътрудничи на „Развигор“, „Литературни новини“ и на много други списания. През 1928 г. основава вестник „Литературен глас“, на който е и редактор до последния му брой през 1944 г. От 1944 г. е преподавател по история на театъра. Професор е по западноевропейска литература от 1948 г. В периодите 1948 – 1951 и 1954 – 1961 г. е ректор на ВИТИЗ.[3]

Съпруг е на детската писателка Калина Малина.

Умира на 30 юни 1962 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Митов изследва западноевропейската и българската литература между двете световни войни. Занимава се и с въпроси на следвоенната литература и на театъра. Превежда художествена литература от френски език. Автор е на трудовете[3]:

  • „Писатели и книги“, в три тома (1934 – 1937 г.);
  • „Очерки и критика“ (1946 г.);
  • „История на западноевропейската литература“, в пет тома (1950 – 1953 г.);
  • „Христоматия по западноевропейска литература“, в три тома (1955 – 1958 г.);
  • „Литература, театър, публицистика“ (1960 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б 120 години от рождението на проф. Д.Б. Митов (Дъбът) – възрожденски дух и европейска култура // Архивен фонд на БНР. 8 март 2018. Посетен на 25 февуари 2024.
  2. Историята оживява - Д.Б.Митов - Дъба // БНР. 17 февуари 2024. Посетен на 25 февуари 2024.
  3. а б в Голяма енциклопедия „България“, том 7, БАН, Труд, София, 2012.
  4. Панов, Бойко. Представят рода Митови в НХГ // Сега. 5 юли 2001. Посетен на 5 март 2018.