Направо към съдържанието

Димитър Солунски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Димитър.
Свети Димитър Солунски
Мозайка изобразяваща Свети Димитър (13 век) от Михайловски златнокуполен манстир в Киев, Украйна
Великомъченик, светец и чудотворец
РоденIII век
Починал26 октомври 306
Почитан вИзточноправославна църква, Римокатолическа църква
Главно светилище„Свети Димитър“
Празник26 октомври
Покровителствоград Солун, династията на Асеневци,[1] кръстоносците (римокатолическата традиция)[2]
Свети Димитър Солунски в Общомедия

Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец или Свети Димитър (на гръцки: Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης) е християнски светец.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповед да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Според източниците,[3] при връщането си от поход от източната част на Римската империя, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър – Нестор изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата[4], преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

Мощите на Св. Димитър в солунската базилика

Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.

В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса – седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век, заедно с други светци воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса – той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян, тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян, който бил обсадил града, в Русия – татарин, т.е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.

По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.[5]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ангелов, Боню, Донка Петканова, Стара българска литература: Житиеписни творби, Български писател, 1981, стр. 638.
  2. ↑ Lapina, Elizabeth. St. Demetrius of Thessaloniki: Patron Saint of Crusaders // kar.kent.ac.uk. kar.kent.ac.uk, 2009. Посетен на 14 февруари 2013.
  3. ↑ Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец, pravoslavieto.com
  4. ↑ Българска енциклопедия на Братя Данчови, София, 1936 .
  5. ↑ Царевград Търнов: Дворецът на българските царе през Втората българска държава, том 2, Археологически институт и музей (БАН), Издателство на БАН, 1974, стр. 275

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Lemerle, P. Les plus anciens recueils des Miracles de saint Demetrius. Vol. 1: Le texte. Paris, 1979
  • Brezeanu, S. „Romains“ et les „Barbares“ dans les Balkans au VIIe siecle а la lumiere des „Miracles de saint Demetrius“. Comment on peut devenir l’„autre“. – R.E.S.E.E., 24, 1986, № 2, 127 – 131
  • Bakirtzis, C. Byzantine Ampullae from Thessaloniki. – In: The Blessings of Pilgrimage. Ed. by R. Ousterhout. Urbana (IL), 1990, 140 – 149
  • Skedros, J. C. Saint Demetrius of Thessaloniki: Civic Patron and Divine Protector (4th-7th Centuries). Harrisburg (PA), 1999 (Harvard Theological Studies 47)
  • Skedros, J. C. Civic Religioin and St. Demetrios in Seventh-Century Thessaloniki. – In: Thessaloniki: Center of Orthodox Theology. Perspectives in Today’s Europe. Thessaloniki, 2000
  • Моллов, Т. Българският миторитуален контекст при оформяне на култа към св. Димитър в Търновград (С оглед и на Житието му от XIII в.). – В: Следите на свещената книга в българската литература. Гл. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 2001, 25 – 34
  • Мирчева, Б. Един непубликуван препис на Канона за Димитър Солунски от сбирката на А. И. Хлудов в Москва. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, 2002, № 3, 20 – 32
  • Barkirtzis, Ch. Pilgrimage to Thessaloniki: the Tomb of St. Demetrios. – Dumbarton Oaks Papers, 56, 2002
  • Досева, Ц. Еще один список Последования св. Димитрию Солунскому. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. Съст. С. Богданова и др. С., 2003
  • Мирчева, Б. Канонът за св. Димитър Солунски (нови данни за историята на текста). – В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 68 – 94
  • Станкова, Р. Службата за св. Димитър Солунски в сръбски преписи от XIII в. – В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 143 – 156
  • Димитрова, M. Житието на св. Димитър от Дамаскин Студит в два късни дамаскинарски сборника. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., 2008

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Солунски&oldid=12128699“.