Дулица
Дулица Дулица | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Каменица |
Географска област | Осоговия |
Надм. височина | 517 m |
Население | 305 души (2002) |
Пощенски код | 2304 |
Дулица в Общомедия |
Дулица (на македонска литературна норма: Дулица) е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Осоговия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Дулица е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дулица е населявано от 450 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дулица има 400 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
На 16 октомври 1925 година в селото се води тежко сражение между чета на ВМРО и сръбска войска.[4]
През 2002 г. жителите на Дулица наброяват 305 жители, всички македонци.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дулица
- Ангел Ябалчев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[6]
- Даниела Христова (р. 1977), политик от Северна Македония
- Димитър Медаров (1902 – 1946), български революционер, войвода на ВМРО
- Иван Димитров (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 март 1923 година[7]
- Илия Златанов (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 22 юли 1924 година[8]
- Мано Захов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[9]
- Никола Апостолов, македоно-одрински опълченец, 42-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Еротей Николов, 15 щипска дружина[10]
- Никола Петров (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 10 юли 1924 година[7]
- Харалампи Стойчев Златанов (Шарен Ампо) (1895 – 1925), български революционер, войвода на ВМРО
- Христо Стоянов (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 март 1923 година[7]
- Починали в Дулица
- Григор Белокапов (1883 – 1913), български революционер, деец на ВМОРО
- Димитър Георгиев – Пушката (1895 – 1925), български революционер от ВМРО
- Евтим Димитров – Клепков (1887 – 1925), български революционер
- Харалампи Стойчев Златанов (Шарен Ампо) (1895 – 1925), български революционер, войвода на ВМРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941. Македонски научен институт, София.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
- ↑ а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
|