Едвард Ридз-Шмигли
Едвард Ридз-Шмигли Edward Rydz-Śmigły | |
полски маршал | |
Роден |
Бжежани, Австро-Унгария |
---|---|
Починал | 2 декември 1941 г.
Варшава, окупирана Полша |
Погребан | Варшава, Полша |
Учил в | Ягелонски университет |
Награди | Орден на Белия орел (10 ноември 1936) Свети Сава |
Подпис | |
Едвард Ридз-Шмигли в Общомедия |
Маршал Ѐдвард Ридз-Шмѝгли (на полски: Edward Rydz-Śmigły, среща се също и Шмигли-Ридз) е полски военен деец и политик от периода на Втората република, ръководител на отпора срещу Нацистка Германия през септември 1939 г.
Кратка биография
[редактиране | редактиране на кода]След като завършва следване на философски науки в Краков (по това време в пределите на Австро-Унгария), през 1911 г. Ридз-Шмигли получава военно образование в школата за запасни офицери във Виена. Година по-късно той се включва в Стрелковия съюз (полска полувоенна организация, сформирана с одобрението на австро-унгарските власти в Краков и Лвов).[1]
В началото на Първата световна война Ридз-Шмигли е мобилизиран в австро-унгарската армия, от август 1914 г. воюва в състава на Полските легиони на страната на Централните сили срещу Руската империя, която владее по-голямата част от Полша. Издига се от командир на батальон до командир на бригада. След отказа на полските войски да дадат клетва за вярност на Германия и Австро-Унгария (юли 1917 г.) Ридз-Шмигли става главнокомандващ на нелегалната Полска военна организация – основа на армията на бъдещата независима полска държава. През есента на 1918 г. става военен министър във временното полско правителство в Люблин, ръководено от Игнаци Дашински.[1]
По време на полско-съветската война (1919 – 1921) Ридз-Шмигли командва полските войски, които през пролетта на 1920 г. завземат Западна Украйна и Киев, но по-късно са принудени да отстъпят. През август същата година командва дясното крило на полската армия в битката при Варшава, завършила с разгром на Червената армия и провал на идеята за налагане на болшевизма в Полша.[1]
През 20-те години Ридз-Шмигли е инспектор на войските във Вилно и Варшава.[1] Става една от водещите личности в авторитарния режим, установен през 1926 г. от Юзеф Пилсудски (Санацията).[2] През 1935 г., след смъртта на Пилсудски, Ридз-Шмигли е издигнат в длъжност Генерален инспектор (фактически ръководител) на въоръжените сили, подчинен единствено на президента на републиката.[3] От ноември 1936 г. е с чин маршал. В първите дни на Втората световна война е главнокомандващ на полската армия. За седмица германските войски сломяват полската съпротива и достигат подстъпите на столицата Варшава. Ридз-Шмигли бяга в Румъния, където е интерниран (18 септември). Две години по-късно (през октомври 1941 г.) се завръща тайно във Варшава. Опитите му да завърже контакти с нелегалната съпротива срещу нацистката окупация са неуспешни.
Маршал Ридз-Шмигли е погребан във Варшава под псевдонима Адам Завиша.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Rydz-Śmigły[неработеща препратка] (Wielka Interaktywna Encyklopedia Multimedialna Архив на оригинала от 2006-12-30 в Wayback Machine., цитирано на 12.03.2009)
- ↑ Sanacja[неработеща препратка] (WIEM Архив на оригинала от 2006-12-30 в Wayback Machine., 12.03.2009)
- ↑ Generalny Inspektorat Sił Zbrojnych Архив на оригинала от 2013-04-14 в Wayback Machine. (WIEM Архив на оригинала от 2006-12-30 в Wayback Machine., 12.03.2009)
|
- Полски маршали
- Главнокомандващи на Полските въоръжени сили
- Воини в Полските легиони на Австро-Унгария (1914 – 1918)
- Полски военни дейци от Втората световна война
- Военни дейци от Първата световна война
- Членове на Полската военна организация
- Министри на отбраната на Полша
- Носители на орден „Virtuti Militari“
- Носители на Ордена на Свети Сава
- Носители на Ордена на Звездата на Румъния
- Носители на Ордена на Трите звезди
- Носители на Ордена на Бялата роза
- Доктор хонорис кауза на Варшавския университет
- Доктор хонорис кауза на Вилнюския университет
- Доктор хонорис кауза на Варшавската политехника
- Доктор хонорис кауза на Лвовския университет
- Почетни граждани на Плоцк
- Почетни граждани на Сувалки
- Почетни граждани на Жешов
- Почетни граждани на Ярослав
- Почетни граждани на Келце
- Почетни граждани на Торун
- Почетни граждани на Радом
- Почетни граждани на Пшеворск
- Почетни граждани на Сандомеж
- Почетни граждани на Санок
- Почетни граждани на Ясло
- Почетни граждани на Бидгошч
- Починали във Варшава
- Погребани на Повонзковското гробище