Направо към съдържанието

Едуард Огъстъс Инглфилд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едуард Огъстъс Инглфилд
Edward Augustus Inglefield
английски офицер и изследовател
Сър Едуард Инглфилд, портрет от Джон Колиър (1897)
Роден
Починал
ПогребанВеликобритания

Националност Англия
Активен периодот 1845 г. до 1870 г.
НаградиЧлен на Британското кралско научно дружество
Едуард Огъстъс Инглфилд в Общомедия

Сър Едуард Огъстъс Инглфилд (на английски: Edward Augustus Inglefield) е английски военноморски офицер, изследовател на Арктика.

Ранни години (1820 – 1852)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 март 1820 година в Челтнъм, графство Глостършър, Югозападна Англия, в семейството на Самюъл Инглефиелд. На 12-годишна възраст е записан в Кралския военноморски колеж.

През 1850 и през следващите години в Англия се развива трескава дейност по организиране на полярни експедиции в Северна Канада за търсене на изчезналата експедиция на Джон Франклин. Една от няколкото полярни експедиции е тази на Едуард Инглфилд.

Експедиционна дейност (1852 – 1854)

[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1852 г., на кораба „Изабела“ (150 т) със 17 души екипаж, Инглфилд отплава от Англия и пръв прониква в протока Смит, разделящ остров Елисмиър от Гренландия, като по пътя изследва Китовия залив (77º 30` с.ш., на северозападното крайбрежие на Гренландия). В центърът му открива островите Нортъмбърланд на запад и Хърбърт на изток. На изток от последния открива продължението на Китовия залив, тесния залив Инглфилд и водещите към него протоци Валсун и Мърчисън, отделящи двата острова от Гренландия. На северозапад от нос Александър (78º 10` с.ш.) в протока Смит достига до 78º35`с.ш., рекордна за това време географска ширина. От там завива на юг-югозапад и плава покрай югоизточния бряг на Земя Елисмиър (югоизточната част на остров Елисмиър). Опитва се да заобиколи от юг Елсмиър през протока Джонс, но неуспява. Плава в протока Ланкастър на запад до остров Бичи (74°43′ с. ш. 91°51′ з. д. / 74.716667° с. ш. 91.85° з. д.). На обратния път картира голяма част от източното крайбрежие на остров Бафинова земя.

Въпреки неуспешното издирване на Джон Франклин и спътниците му, експедицията постига големи успехи, заради които Кралското географско дружество през 1853 му присъжда сребърен медал.

През 1853 и 1854 прави две нови пътувания до Канадска Арктика, като по време на второто успява да спаси един от корабите и целия състав на бедстващата в ледовете експедиция на Едуард Белчер, която също е изпратена да търси Джон Франклин.

Следващи години (1855 – 1894)

[редактиране | редактиране на кода]

Скоро след завръщането си от последната полярна експедиция Инглфилд взема участие в Кримската война като капитан на боен кораб и участва в обсадата на Севастопол. След войната продължава издигането му йерархията на флота. През 1869 е произведен в контраадмирал, а три години по-късно, вече като вицеадмирал е началник на Кралската военноморска корабостроителница в Малта. През 1878 става пълен адмирал и е посветен в рицарско звание.

През 1885 се пенсионира и посвещава остатъка от живота си в рисуване на акварелни пейзажи от Арктика, които са изложени в няколко художествени галерии в Лондон. Умира на 4 септември 1894 в Южен Кенсингтън, Лондон, на 74-годишна възраст.

Неговото име носят:

  • Report on the return of the Isabel from the artic regions (в „Journal of the Royal Geographical Society“, 1853)
  • A summer search for sir John Franklin... (1853).


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edward Augustus Inglefield в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​