Едуард Огъстъс Инглфилд

Едуард Огъстъс Инглфилд Edward Augustus Inglefield
английски офицер и изследовател
Сър Едуард Инглфилд, портрет от Джон Колиър (1897)
Роден	27 март 1820 г. Челтнъм, Англия
Починал	4 септември 1894 г. Южен Кенсингтън, Лондон, Англия
Погребан	Великобритания
Националност	Англия
Активен период	от 1845 г. до 1870 г.
Награди	Член на Британското кралско научно дружество
Едуард Огъстъс Инглфилд в Общомедия

Сър Едуард Огъстъс Инглфилд (на английски: Edward Augustus Inglefield) е английски военноморски офицер, изследовател на Арктика.

Ранни години (1820 – 1852)

Роден е на 27 март 1820 година в Челтнъм, графство Глостършър, Югозападна Англия, в семейството на Самюъл Инглефиелд. На 12-годишна възраст е записан в Кралския военноморски колеж.

През 1850 и през следващите години в Англия се развива трескава дейност по организиране на полярни експедиции в Северна Канада за търсене на изчезналата експедиция на Джон Франклин. Една от няколкото полярни експедиции е тази на Едуард Инглфилд.

Експедиционна дейност (1852 – 1854)

През юли 1852 г., на кораба „Изабела“ (150 т) със 17 души екипаж, Инглфилд отплава от Англия и пръв прониква в протока Смит, разделящ остров Елисмиър от Гренландия, като по пътя изследва Китовия залив (77º 30` с.ш., на северозападното крайбрежие на Гренландия). В центърът му открива островите Нортъмбърланд на запад и Хърбърт на изток. На изток от последния открива продължението на Китовия залив, тесния залив Инглфилд и водещите към него протоци Валсун и Мърчисън, отделящи двата острова от Гренландия. На северозапад от нос Александър (78º 10` с.ш.) в протока Смит достига до 78º35`с.ш., рекордна за това време географска ширина. От там завива на юг-югозапад и плава покрай югоизточния бряг на Земя Елисмиър (югоизточната част на остров Елисмиър). Опитва се да заобиколи от юг Елсмиър през протока Джонс, но неуспява. Плава в протока Ланкастър на запад до остров Бичи (74°43′ с. ш. 91°51′ з. д.74.716667° с. ш. 91.85° з. д.74.716667, -91.85). На обратния път картира голяма част от източното крайбрежие на остров Бафинова земя.

Въпреки неуспешното издирване на Джон Франклин и спътниците му, експедицията постига големи успехи, заради които Кралското географско дружество през 1853 му присъжда сребърен медал.

През 1853 и 1854 прави две нови пътувания до Канадска Арктика, като по време на второто успява да спаси един от корабите и целия състав на бедстващата в ледовете експедиция на Едуард Белчер, която също е изпратена да търси Джон Франклин.

Следващи години (1855 – 1894)

Скоро след завръщането си от последната полярна експедиция Инглфилд взема участие в Кримската война като капитан на боен кораб и участва в обсадата на Севастопол. След войната продължава издигането му йерархията на флота. През 1869 е произведен в контраадмирал, а три години по-късно, вече като вицеадмирал е началник на Кралската военноморска корабостроителница в Малта. През 1878 става пълен адмирал и е посветен в рицарско звание.

През 1885 се пенсионира и посвещава остатъка от живота си в рисуване на акварелни пейзажи от Арктика, които са изложени в няколко художествени галерии в Лондон. Умира на 4 септември 1894 в Южен Кенсингтън, Лондон, на 74-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят:

• британски военноморски кораб „Едуард Инглфилд“;
• бряг Инглфилд на северозападното крайбрежие на Гренландия;
• залив Инглфилд (77°26′ с. ш. 68°13′ з. д.77.433333° с. ш. 68.216667° з. д.77.433333, -68.216667) на северозападното крайбрежие на Гренландия;
• ледник Инглфилд (77°55′ с. ш. 17°58′ и. д.77.916667° с. ш. 17.966667° и. д.77.916667, 17.966667) в източната част на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
• нос Инглфилд (78°33′ с. ш. 51°43′ з. д.78.55° с. ш. 51.716667° з. д.78.55, -51.716667) на северозападното крайбрежие на Гренландия;
• нос Инглфилд (69°49′ с. ш. 85°35′ з. д.69.816667° с. ш. 85.583333° з. д.69.816667, -85.583333) на северозападния бряг на п-ов Мелвил, на югозападния вход на протока Фюри енд Хекла, отделящ остров Бафинова земя от континента;
• планина Инглфилд в югоизточната част на остров Елсмиър от Канадския арктичен архипелаг.

Трудове

• Report on the return of the Isabel from the artic regions (в „Journal of the Royal Geographical Society“, 1853)
• A summer search for sir John Franklin... (1853).

Източници

• Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962 г., стр. 361, 385.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edward Augustus Inglefield в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​