Жак-Ив Кусто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жак-Ив Кусто
Jacques-Yves Cousteau
френски морски изследовател

Роден
Починал
25 юни 1997 г. (87 г.)
Париж, Франция

Националност Франция
Научна дейност
ОбластГеография
Техника
ИзобретенияАкваланг
Семейство
ДецаЖан-Мишел, Филип, Диан, Пиер-Ив

Подпис
Уебсайт
Жак-Ив Кусто в Общомедия

Жак-Ив Кусто (на френски: Jacques-Yves Cousteau) е френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто. Член на Френската академия, съизобретател на акваланга.

Ранни години (1910 – 1936)[редактиране | редактиране на кода]

Родният дом на Кусто в Сент Андре дьо Кюбзак.

Жак-Ив Кусто е роден на 11 юни 1910 година в Сент Андре дьо Кюбзак край Бордо, департамент Жиронд, Франция. От дете морето го привлича и вече пораснал избира кариерата на морски офицер. Завършва Френската морска академия през 1933 г. с чин лейтенант. Същата година се отправя на своето първо далечно плаване на борда на крайцера „Примож“. Корабът обаче му се струва прекалено бавен, защото има влечение към високите скорости и Кусто се прехвърля във Военноморската авиация. Но плановете му за военен пилот са провалени след претърпяна тежка катастрофа. През 1936 г. взима спортната кола на баща си и катастрофира. Счупва и двете си ръце и получава тежки травми, затова авиационната му кариера приключва.

Изобретяването на акваланга[редактиране | редактиране на кода]

Като част от дългия процес на рехабилитация Кусто започва да плува в Средиземно море, където се среща и сближава с Филип Тайе, друг морски офицер, запален по морето. Двамата се гмуркат край брега на Южна Франция, а Филип му дава първите очила за подводно плуване и така отваря очите му за морския свят. Работата обаче е свързана с редица неудобства – очилата са несъвършени, тогава подводният дихателен апарат още не е измислен и гмуркачът е принуден постоянно да изскача на повърхността, за да поеме въздух. Кусто не само се запалва по гмуркането, но и се хваща да премахне неудобствата. В резултат той усъвършенства подводните очила до днешния им вид и форма, а по-късно създава и днешния модел на акваланг в сътрудничество с приятеля си инженер Емил Гаян. Три години по-късно, през 1946 г., започва промишленото производство на акваланга, който става популярна и достъпна спортна принадлежност.

Увлечението на Кусто по подводното плуване и изследването на океанските дълбини го тласка към друго откритие: „подводна чиния“ – малка, маневрена подводна лодка, няколко вида камери за подводно заснемане и някои други океанологични „дреболии“.

Втората световна война и „Калипсо“[редактиране | редактиране на кода]

„Калипсо“ през април 1999 г. в пристанището на Ла Рошел

По време на Втората световна война Жак-Ив Кусто служи в артилерията като картечар, боец е от Френската съпротива и след края на войната е удостоен с Ордена на почетния легион за активно участие в антифашистката партизанска борба.

През 1948 г. става капитан на корвета, а през 1950 г. се сдобива с бракуван британски минен миночистач и го превръща в плаваща изследователска лаборатория, която става световноизвестна като „Калипсо“. Именно с този съд Кусто и неговият екип не веднъж извършват околосветски пътешествия, изследват морската флора и фауна, правят уникални записи и снимки.

Писателска и научна дейност (1953 – 1997)[редактиране | редактиране на кода]

През 1953 г. Кусто получава и световно признание като писател. Издава своята първа книга „Светът на мълчанието“ („Le Monde du silence“). Големият успех на книгата помага на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първия неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стоят на подводни станции на морското дъно). След две години книгата е екранизирана и филмът получава две големи кинематографски награди – Златна палмова клонка на фестивала в Кан през 1957 г. и „Оскар“. Втория „Оскар“, през 1960 г., получава филмът „Историята на една червена рибка“ (Histoire d'un poisson rouge), също заснет по произведения на Кусто. Други негови книги са: „Живото море“ (1963), „Делфини“ (1975), „Жак Кусто: светът на океана“ (1985).

Подводната чиния на Кусто.

През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнява от военноморските сили на Франция в чин капитан и заема поста директор на Океанографския институт и музея в Монако.

В началото на 60-те години на 20 век той провежда редица изследвания на континенталния шелф в подводни лаборатории. По време на експериментите, носещи имена Коншелф 1, 2 и 3, хората продължително време живеят и работят под водата на голяма дълбочина.

Кусто продължава да бъде кинопродуцент и герой на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал „Подводният свят на Жак Кусто“. Хрониката на пътешествията и изследванията се радва на успех сред телевизионните зрители по целия свят.

Кусто смята, че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за Световния океан и изиграва видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основава „Общество Кусто“, чиято дейност е насочена към защита на океана от замърсявания и широко дебатиране на проблема със замърсяването на Световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог Кусто се обръща към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразява безпокойството си от замърсяването на океана. Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посвещава на борбата за опазване на околната среда.

Гробът на фамилия Кусто в Сент Андре дьо Кюбзак.

Жак Ив Кусто умира на 25 юни 1997 година в Париж на 87-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • J.-Y. Cousteau et Philippe Tailliez, Par dix-huit mètres de fond, Paris, Éditions Durel, 1946
  • J.-Y. Cousteau et Frédéric Dumas, Le Monde du silence, Paris, Éditions de Paris, 1953, 1e éd., 240 p.
  • J.-Y. Cousteau et Yves Paccalet, A la recherche de l'Atlantide, Flammarion, 1981, 302 p. (ISBN 2-08-200444-9)
  • J.-Y. Cousteau et Yves Paccalet, La Planète des baleines, Éditions Robert Laffont, 1986, 277 p. (ISBN 978-2-221-04451-3).
  • J.-Y. Cousteau et Susan Schiefelbein, L'Homme, la Pieuvre et l'Orchidée, Éditions Robert Laffont, 1998, 424 p. (ISBN 978-2-221-08523-3)
  • J.-Y. Cousteau et Dominique Serafini, L'Aventure de l'équipe Cousteau en bandes dessinées, vol. 1 à 17, Éditions Robert Laffont, 1985 à 1998

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]