Иван Радулов (шахматист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Радулов.

Иван Радулов
Спаски – Радулов (1973)
Информация
Държава България
Роден
Званиегросмайстор (1972)
ЕЛО2265 (август 2013)
Най-високо ЕЛО2415 (юли 1997)
Място в света 47 (юли 1973)
Място в държавата66-о

Страница в сайта на ФИДЕ
Иван Радулов в Общомедия

Иван Георгиев Радулов е български шахматист, гросмайстор и републикански шампион, неколкократен участник в шахматни олимпиади с отбора на България. През 1973 г. достига 47-о място в света по ЕЛО рейтинг.

Радулов става международен майстор през 1968 г. и гросмайстор през 1972 г. 70-те години са най-успешните в кариерата му: републикански шампион през 1971, 1974, 1977 и 1980, печели международни турнири в Торемолинос – 1971, Хелзинки – 1972, Монтиля – 1974 (пред Любомир Кавалек, Хелмут Пфлегер, Мигел Кинтерос, Флорин Георгиу и Улф Андерсон), Баймок 1975 и отново Монтиля 1975 (дели първо място с Лев Полугаевски).

Участва и в Междузоналния турнир в Ленинград през 1973 г. Класира се 12-и от 18 участника.

Състезава се осем пъти (от 1968 до 1986 г.) с отбора на България на шахматни олимпиади, като завоюва още при първото си участие индивидуален и отборен бронзов медал.

Радулов, освен шахматист е и строителен инженер – измежду проектите му е и участие в изграждането на Централна железопътна гара София. С жена си Елеонора имат две деца и четири внука: Виктория, Иван, още един Иван и Юлиян.

Участия на шахматни олимпиади[редактиране | редактиране на кода]

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1968 Швейцария Лугано България 3 Първа резерва
1970 Германия Зиген България 7 Първа резерва
1972 Социалистическа федеративна република Югославия Скопие България 6 Трета
1974 Франция Ница България 4 Първа
1978 Аржентина Буенос Айрес България 13 Първа
1980 Малта Ла Валета България 19 Трета
1982 Швейцария Люцерн България 6 Втора
1986 Дубай Дубай България 6 Четвърта

Участия на европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1970 Австрия Капфенберг България 6 Пета
1977 Съюз на съветските социалистически републики Москва България 5 Първа
1980 Швеция Скара България 5 Трета
1983 България Пловдив България 6 Втора

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]