Ивац
| Ивац | |
| български болярин | |
.JPG) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | след 1018
|
Ивац е български болярин и военачалник, живял в края на X и началото на XI век, вероятно близък родственик на Комитопулите[1].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1015 г. Ивац разбива византийските войски в Битолското поле и принуждава император Василий II да се оттегли от превзетата българска столица Охрид.[2][3]
След смъртта на Иван Владислав през 1018 г. Ивац отказва да се покори на византийците, както правят повечето от болярите. Той се оттегля в добре укрепения дворец Копринища в планината Врохот в днешна Югоизточна Албания, събира войска и подготвя въстание срещу Василий II, който е допуснат в Охрид. Ивац издържа 55-дневна обсада, но на 15 август 1018 година е коварно заловен и ослепен от византийския стратег Евстатий Дафномил и неговите приближени, дошли в Копринища под предлог да водят преговори.[4] След залавянето си Ивац е отведен като пленник в Константинопол. По-нататъшната му съдба е неизвестна.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен. Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник. София, Издателство „Просвета“, 1994, ISBN 954-01-0476-9, с. 168-169
- ↑ Божилов, Иван; Гюзелев, Васил. История на България в три тома. Том I: История на Средновековна България VII–XIV век. София, Издателска къща „Анубис“, 1999, ISBN 954-426-204-0 (Т. 1), с. 328
- ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том 1, част 2. София, „Наука и изкуство“, 1971. с. 716-717. Посетен на 14.10.2017.
- ↑ Златарски 1971, с. 737 – 740.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Гръцки извори за българската история. Том VI, с. 287-288, 292-295 (формат djvu, посетен на 19.1.2008)
- Павлов, Пламен. Залезът на Първото българско царство (1015-1018). София, 1999.
- Българо-византийски войни
