Изворово (област Търговище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Изворово.
Изворово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 450 души[1] (15 март 2024 г.) 33,3 души/km² |
Землище | 13,52 km² |
Надм. височина | 394 m |
Пощ. код | 7950 |
Тел. код | 06048 |
МПС код | Т |
ЕКАТТЕ | 32473 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Търговище |
Община – кмет | Антоново Хайредин Мехмедов (ДПС; 2017) |
Кметство – кмет | Изворово Анани Илиев (ГЕРБ) |
Ѝзворово е село в Североизточна България, община Антоново, област Търговище.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Изворово се намира на около 26 km югозападно от областния център Търговище, около 11 km изток-югоизточно от общинския център Антоново и около 10 km западно от Омуртаг. Разположено е в източния Предбалкан, в северния край на историко-географската област Сланник (до 1942 г. Тузлук). Надморската височина в центъра на селото е около 408 m, нараства до около 430 m на югозапад и югоизток, а намалява на северозапад.
Общинският път, минаващ през Изворово, води както на запад, така и на изток през село Камбурово, до връзки с минаващия южно от Изворово първокласен републикански път I-4 (съвпадащ с европейски път Е772).
Землището на село Изворово граничи със землищата на: село Росица на север; село Панайот Хитово на север; село Камбурово на север и изток; село Илийно на юг; село Вельово на юг; село Кьосевци на югозапад и запад; село Ястребино на запад; село Любичево на северозапад.
В землището на Изворово попадат южната и западната части от южното разклонение на намиращия се на около километър северно от селото язовир Ястребино, построен на Голяма река.[2]
Населението на село Изворово, наброявало 737 души при преброяването към 1934 г., намалява до 551 към 1965 г. и след рязко временно увеличение на населението до 672 души към 1975 г., продължава да намалява до 391 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г. [3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 409 лица, за 108 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 9 – към „турска“, за 268 – към ромска, за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни и 23 не са отговорили.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е вековно, старото му име е Кешкекчилери, – Извор 7.7.5.3. и е отбелязано още през 1870 г. в картата на Феликс Каниц.. Сегашното име е дадено при замяната на старите турски топоними с български след Освобождението. Името произлиза от големия и пълноводен извор в долината южно от селото. По време на социализма в селото са построени няколко сгради, в които заработват добре подредена библиотека, детска градина, фурна, шивашки цех. Изградена е здравен дом с лекарски кабинет, зъболекарски кабинет и родилно отделение в представителна сграда в паркова обстановка – гордостта на селото. Направено е кино и театрална зала, в които редовно са се провеждали прожекции и театрални и танцови представления.
По време на Руско-турската война (1877-1878) и след нея турското население се изселва почти напълно. Земите и къщите са изкупени от българи, слезли от Еленско и други места. Немалка част от преселниците идват от Северна Македония и по-специално от района на град Скопие.
След 1989 г. поради миграцията и разликата в естествения прираст в селото започва да преобладава ромското население над българското.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]В селото има църква, която след 1989 г. остава необитаема и е разграбена. С помощта на труда и средства на живущите и родените в това село и благодарение на всеотдайната дейност на Божанка /жител и отговарящ за църквата/ на 06.05.2005 година е възстановена и отново действа църквата „Свети Георги“.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]В центъра на село Изворово има кметство, народна библиотека с театрална зала и кино, основно училище. Има поща,магазин, сладкарница и хлебопекарна. Народното читалище „Отец Паисий-1929“ с читалищен деятел Мариана развива успешна просветна и културна дейност. ЦДГ „Детелина“ също успява да се справя въпреки трдностите и да се грижи за бъдещите жители на селото.
Много може да се разказва за историческото минало и за наличието на стар манастир в района на селото в който са били запазени документи за историческото минало на селото. Но това е работа на археолозите, които биха са заинтересували от тези факти.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Ромското население населява предимно махалата „Кърши мале“ („Отсрещната махала“), наречена така, защото е разделена от селото от долината на „Студеното дере“. В последните десетилетия ромското население се заселва и в централните части на селото. Ромските сватби и празници си остават най-интересните зрелищни събития.
Денят на селото е първата неделя след Гергьовден, когато ежегодно се прави селски сбор. В близкото минало е имало и танцов състав, които е изнасял представления.
Кмет на селото е Анани Момчилов – ГЕРБ.
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото има голяма безработица заради закриването на трудовата и потребителна кооперация и на шивашкия цех. Останали са предимно възрастни пенсионери, които си помагат с домашно земеделие, животновъдство и риболов от близкия язовир Ястребино.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]В Изворово кухнята е българска – традиционна. Заради големия риболов може да се опитат и нетипични рибени гозби.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Поземлен имот 32473.11.46, язовир. Агенция по геодезия, картография и кадастър. Кадастрална карта на България, към 8 април 2022 г.
- ↑ Справка за населението на с. Изворово, общ. Антоново, обл. Търговище // Архивиран от оригинала на 2022-04-08. Посетен на 2022-04-08.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Изворово, община Антоново, област Търговище
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|