Направо към съдържанието

Изворово (област Търговище)

Вижте пояснителната страница за други значения на Изворово.

Изворово
България
43.1157° с. ш. 26.2967° и. д.
Изворово
Област Търговище
43.1157° с. ш. 26.2967° и. д.
Изворово
Общи данни
Население450 души[1] (15 март 2024 г.)
33,3 души/km²
Землище13,52 km²
Надм. височина394 m
Пощ. код7950
Тел. код06048
МПС кодТ
ЕКАТТЕ32473
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Антоново
Хайредин Мехмедов
(ДПС; 2017)
Кметство
   кмет
Изворово
Анани Илиев
(ГЕРБ)

Ѝзворово е село в Североизточна България, община Антоново, област Търговище.

Село Изворово се намира на около 26 km югозападно от областния център Търговище, около 11 km изток-югоизточно от общинския център Антоново и около 10 km западно от Омуртаг. Разположено е в източния Предбалкан, в северния край на историко-географската област Сланник (до 1942 г. Тузлук). Надморската височина в центъра на селото е около 408 m, нараства до около 430 m на югозапад и югоизток, а намалява на северозапад.

Общинският път, минаващ през Изворово, води както на запад, така и на изток през село Камбурово, до връзки с минаващия южно от Изворово първокласен републикански път I-4 (съвпадащ с европейски път Е772).

Землището на село Изворово граничи със землищата на: село Росица на север; село Панайот Хитово на север; село Камбурово на север и изток; село Илийно на юг; село Вельово на юг; село Кьосевци на югозапад и запад; село Ястребино на запад; село Любичево на северозапад.

В землището на Изворово попадат южната и западната части от южното разклонение на намиращия се на около километър северно от селото язовир Ястребино, построен на Голяма река.[2]

Населението на село Изворово, наброявало 737 души при преброяването към 1934 г., намалява до 551 към 1965 г. и след рязко временно увеличение на населението до 672 души към 1975 г., продължава да намалява до 391 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г. [3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 409 лица, за 108 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 9 – към „турска“, за 268 – към ромска, за „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни и 23 не са отговорили.[4]

Селото е вековно, старото му име е Кешкекчилери, – Извор 7.7.5.3. и е отбелязано още през 1870 г. в картата на Феликс Каниц.. Сегашното име е дадено при замяната на старите турски топоними с български след Освобождението. Името произлиза от големия и пълноводен извор в долината южно от селото. По време на социализма в селото са построени няколко сгради, в които заработват добре подредена библиотека, детска градина, фурна, шивашки цех. Изградена е здравен дом с лекарски кабинет, зъболекарски кабинет и родилно отделение в представителна сграда в паркова обстановка – гордостта на селото. Направено е кино и театрална зала, в които редовно са се провеждали прожекции и театрални и танцови представления.

По време на Руско-турската война (1877-1878) и след нея турското население се изселва почти напълно. Земите и къщите са изкупени от българи, слезли от Еленско и други места. Немалка част от преселниците идват от Северна Македония и по-специално от района на град Скопие.

След 1989 г. поради миграцията и разликата в естествения прираст в селото започва да преобладава ромското население над българското.

В селото има църква, която след 1989 г. остава необитаема и е разграбена. С помощта на труда и средства на живущите и родените в това село и благодарение на всеотдайната дейност на Божанка /жител и отговарящ за църквата/ на 06.05.2005 година е възстановена и отново действа църквата „Свети Георги“.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на село Изворово има кметство, народна библиотека с театрална зала и кино, основно училище. Има поща,магазин, сладкарница и хлебопекарна. Народното читалище „Отец Паисий-1929“ с читалищен деятел Мариана развива успешна просветна и културна дейност. ЦДГ „Детелина“ също успява да се справя въпреки трдностите и да се грижи за бъдещите жители на селото.

Много може да се разказва за историческото минало и за наличието на стар манастир в района на селото в който са били запазени документи за историческото минало на селото. Но това е работа на археолозите, които биха са заинтересували от тези факти.

Ромското население населява предимно махалата „Кърши мале“ („Отсрещната махала“), наречена така, защото е разделена от селото от долината на „Студеното дере“. В последните десетилетия ромското население се заселва и в централните части на селото. Ромските сватби и празници си остават най-интересните зрелищни събития.

Денят на селото е първата неделя след Гергьовден, когато ежегодно се прави селски сбор. В близкото минало е имало и танцов състав, които е изнасял представления.

Кмет на селото е Анани Момчилов – ГЕРБ.

В селото има голяма безработица заради закриването на трудовата и потребителна кооперация и на шивашкия цех. Останали са предимно възрастни пенсионери, които си помагат с домашно земеделие, животновъдство и риболов от близкия язовир Ястребино.

В Изворово кухнята е българска – традиционна. Заради големия риболов може да се опитат и нетипични рибени гозби.