Направо към съдържанието

Източна Англия (кралство)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралство на Източните англи
Ēast Engla Rīce
— Независима държава —
VI век – 918
      
Герб
Герб
Източна Англия на картата на Британия
Източна Англия на картата на Британия
КонтинентЕвропа
СтолицаРенделсхам, Домок
Официален езиклатински, англосаксонски
РелигияАнглосаксонско езичество
Християнство
Форма на управлениеМонархия
ИсторияРанно Средновековие
Предшественик
Брити Брити
Наследник
Англия
Днес част от Великобритания
Кралство на Източните англи в Общомедия

Кралството на Източните англи (на староанглийски:Ēast Engla Rīce; на латински: Regnum Orientalium Anglorum), е ранносредновековна монархия на англите, заемаща територията на днешните графства Норфолк и Съфолк източно от Фенските блата. Кралството възниква с англо-саксонското установяване в Британия и се управлява от Вуфингите (вълчи синове[1]) докато не е завладяно от Мерсия през 794. Източна Англия е завоювана от даните през 869 и попада в Данелоо, докато Едуард Стари не я покорява и включва в Кралство Англия като съставно графство през 918.

Златна тока от погребението в Сътън Ху
Дейнлоо, 878
Църковни диоцези в Британия
Смъртта на Ерпенвалд
Свети Етелберт II и Исус, стъклопис в Алби, Норфолк
Мъченичеството на Свети Едмънд

Според Беда и неговата Англосаксонска хроника източните англи, мерсийците и нортумбрийците произхождат от района на Ангелн в днешна Германия.[os 1][eek 1] Те говорят староанглийски език, като явно Източна Англия е мястото, където се е зародил английския език[2]. Англите се настаняват в териториите на ицените и римското средище Вента Иценорум, близо до днешния Кайстор Сейнт Едмънд.[1] Основоположник на управляващата източноанглийска династия е Вуфа[eek 2]Редвалд е първият Вуфинг, покръстен в християнската религия, макар и да запазва всички езически ритуали. Най-вероятно известното корабно погребение в Сътън Ху принадлежи именно на Редвалд Вуфинг. Наследниците му загиват в битки с Мерсия, но източноанглийският епископ на Домок Феликс Бургундски успява да укрепи християнството в кралството[os 2].[os 3]. Сходството между археологическите находки в Сътън Ху и Вендел, Швеция допуска заключението, че Вуфингите са наследници на владетели от Източна Скандинавия[3] Кралството граничи на североизток със Северно море и с Есекс на юг, а на запад е агресивния съсед Мерсия [aeac 1]. Според историческият извор Tribal Hidage площта на Източна Англия възлиза на 30000 хайда[eek 3]. Поради ерозия на блатистия терен почвите в района са предимно алувиални, а плавателността на реките и естуарът са затруднени от тиня и пясъчна коса. [aeac 2]

През 794 Офа Пибинг екзекутира последния източноанглийски крал Етелберт II и Мерсия поема властта над кралството за следващия четвърт век.[mercia 1] Източните англи въстават през 825, но без траен успех, защото канят Егбърт Уесекски за протектор.[mercia 2] През 865 Източна Англия е завладяна и става плацдарм на Езическата армия на викингите [eek 4][4][1][rga 1][5][6], а към 880 Гутрум секат монети в този район и воюват с Уесекс[7] През 917 няколко последователни поражения на викингите водят до загубата на Нортхямптън и Хънтингдън. Датският източноанглийски крал е убит в Темпсфорд и въпреки отвъдморските подкрепления Дейнлоо губи Кеймбридж. С това Едуард Стари прекъсва викингското владичество над Източна Англия.[ase 1]

Източна Англия се споменава и в History of the English People, Historia Brittonum, Life of Foillan, Liber Eliensis, Historia Anglorum, Flores Historiarum.

  1. а б в Higham, N.J. (1999).
  2. Kortmann, Bernd; Schneider, Edgar W. (2004).
  3. Yorke, Kings and Kingdoms, p. 61
  4. Hidden East Anglia – Part 5 – The Last Mystery: Where Did Edmund Die?
  5. Keith Briggs, Was Hægelisdun in Essex?
  6. Forte, Angelo; Oram, Richard D.; Pedersen, Frederik (2005).
  7. Stafford, in A Companion to the early Middle Ages, p. 205.
  1. Brown and Farr, Mercia, p. 215.
  2. Brown and Farr, Mercia: an Anglo-Saxon kingdom in Europe, pp. 222, 313.
  1. Hoggett, The Archaeology of the East Anglian Conversion, pp. 1 – 2.
  2. Hoggett, The Archaeology of the East Anglian Conversion, p. 2.
  1. Hoops, Reallexikon der germanischen Altertumskunde, Volume 6, p. 328.
  1. Kirby, p. 20.
  2. Kirby, Earliest English Kings, p. 4.
  3. Kirby, Earliest English Kings, p. 11.
  4. Kirby, The Earliest English Kings, p. 173.
  1. Stenton, Anglo-Saxon England, p. 328.
  1. Warner, Suffolk, p. 61.
  2. Warner, The Origins of Suffolk, p. 109.
  3. Warner, The Origins of Suffolk, p. 84.

Крале на Източна Англия

[редактиране | редактиране на кода]
Период Династия Управление Крал Бележки
Вуфинги Неизвестна дата Веха [1]
571[2] Вуфа Основоположник
578 [2] Титила [3]
616,[4] – 627[5] Редвалд  Бретвалда.[6][7]
до 627.[5] Ерпенвалд [8]
627 – 630.[5] Рихберт [2]
около 630.[5] Зигеберт Абдикирал, убит в битка.[2]
около 630, през 634 управлява заедно със Зигеберт. Екгрик Убит в битка[9]
около 640[4] – 653[5] Анна Източноанглийска Племенник на Редвалд[2][10]
около 653[5] to 655.[11] Етелхер Брат на Анна. Убит в битка[2]
655[5] to 663.[5] Етелволд Брат на Анна
663[5] to 713.[5] Елдвулф Племенник на Анна
713[5] to 749.[5] Елфвалд Син на Елдвулф.
не-Вулфинги 749.[4] Беона, Алберт и Хун Триумвират[2][12].[13]
Неизв. Етелберт Подчинен крал[14]
?779[5] to 794.[5] Етелберт II Сече собствени монети[15]Екзекутиран от Офа[2]
Мерсия Офа [2][16] Held dominion over the East Angles.[17]
не-Вулфинги около 796[18] to c. 800.[18] Едвалд [18]
Мерсия Кенвулф [19][20]
Кенвулф II [21]
Беорнвулф [22][4] to 826;[4]Убит при бунт в Източна Англия.[21]
не-Вулфинги 827[18] to 845.[4] Етелстан Вдига успешен бунт срещу Мерсия – 825[2][22]
c.845[4] to 855.[4] Етелверд
855[5] to 869.[4] Едмънд Мъченик Последният англо-саксонски крал на Източна Англия[23]убит от викинги на 20 ноември 869;[4], канонизиран.[24]
Норвежки васални крале c.875.[4] Освалд Подчинен крал[4]
c.875.[4] Етелред II Подчинен крал[4]
Датски васални крале c. 879[4] to 890.[25] Гутрум Печели кралството през 879 след мира с Алфред Велики и Уесекс.[26]
до 902.[4] Еорик Убит в битка през декември 902.
902.[4] Етелволд Подчинен крал, убит в битка през декември 902.[27]
902 to 918. Гутрум II Убит в битка през 918.[28]
Източна Англия става част от Кралство Англия
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kingdom of East Anglia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. Nennius, Historia Britonum, p. 46.
  2. а б в г д е ж з и к Fryde et al, British Chronology, p. 8.
  3. Yonge (trans.), The Flowers of History, p. 269.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Lapidge et al, Anglo-Saxon England, pp. 508–509.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п Yorke, Kings and Kingdoms, p. 67.
  6. Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. x.
  7. Yonge, The Flowers of History, p. 277.
  8. Беда, The Ecclesiastical History of the English People, Book II, chapter 15.
  9. Kirby, English Kings, p. 74.
  10. Swanton, Anglo-Saxon Chronicle, p. 28.
  11. Fryde et al, British Chronology, pp. 8–9.
  12. Hill et al, Aethelbald and Offa, p. 128.
  13. Ashley, British Monarchs, p. 244.
  14. Yorke, Kings, p. 64.
  15. Kirby, Earliest English Kings, p. 164.
  16. Brown and Farr, Mercia, pp. 5, 135.
  17. Yorke, Kings and Kingdoms, p. 64.
  18. а б в г McKitterick, New Cambridge Medieval History, p. 555.
  19. Kirby, English Kings, p. 179.
  20. Brown and Farr, Mercia, p. 219.
  21. а б Yorke, Kings and Kingdoms, p. 122.
  22. а б Brown, Farr (eds.), Mercia, p. 222.
  23. Giles, Alfred the Great, p. 115.
  24. Yorke, Kings and Kingdoms, p. 59.
  25. Lapidge et al, Anglo-Saxon England, p. 223.
  26. Ashley, British Monarchs, p. 246.
  27. Stenton, Anglo-Saxon England, pp. 321–22.
  28. Jaques, Dictionary of Battles, p. 1006.