Йозеф (Саксония-Алтенбург)
Йозеф | |
херцог на Саксония-Алтенбург | |
Херцог Йозеф фон Саксония-Алтенбург, портрет от Йозеф Карл Щилер, ок. 1848 | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 ноември 1868 г.
|
Религия | лутеранство |
Управление | |
Период | 1834 – 1848 |
Семейство | |
Род | Ветини |
Баща | Фридрих (Саксония-Алтенбург) |
Майка | Шарлота Георгина Луиза фон Мекленбург-Щрелиц |
Братя/сестри | Шарлота фон Саксония-Хилдбургхаузен Луиза фон Саксония-Хилдбургхаузен Фридрих фон Саксония-Алтенбург Едуард фон Саксония-Алтенбург Георг (Саксония-Алтенбург) Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен |
Съпруга | Амалия фон Вюртемберг (24 април 1817 – 28 ноември 1848) |
Деца | Мария фон Саксония-Алтенбург Тереза фон Саксония-Алтенбург (1823–1915) Елизабет фон Саксония-Алтенбург (1826–1896) Александра Йосифовна |
Йозеф в Общомедия |
Йозеф Георг Фридрих Ернст Карл (на немски: Joseph Georg Friedrich Ernst Karl von Sachsen-Altenburg; * 27 август 1789, Хилдбургхаузен; † 25 ноември 1868, Алтенбург) е от 1834 до 1848 г. херцог на Саксония-Алтенбург.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Йозеф е син на херцог Фридрих фон Саксония-Алтенбург (1763 – 1834), от 1826 г. херцог на Саксония-Алтенбург, и неговата съпруга принцеса Шарлота Георгина Луиза фон Мекленбург-Щрелиц (1769 − 1818), дъщеря на херцог Карл II от Мекленбург (1741 – 1816) и принцеса Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат (1752 – 1782). Майка му е сестра на пруската кралица Луиза и на хановерската кралица Фридерика.
Раждането на крон-принца е поздравено в Хилдбургхаузен с гърмежи на топове и масонската ложа поръчва по този случай една златна монета. Негови кръстници стават император Йозеф II, Джордж III от Великобритания и крал Фридрих II от Прусия.
По традиция принцът изучава дърводелство. През 1806 г., по желание на майка му, той започва да следва в университет в Ерланген. По случай женитбата на сестра му Тереза с баварския крон-принц Лудвиг през 1810 г. Йозеф е приет в Хубертус-орден. Йозеф и брат му Георг се бият през 1814 г. със съюзниците против Франция. По-късно Йозеф става генерал-майор на саксонска служба.
На 24 април 1817 г. Йозеф се жени в Кирххайм унтер Тек за херцогиня Амалия фон Вюртемберг (* 28 юни 1799, † 28 ноември 1848), дъщеря на херцог Лудвиг фон Вюртемберг (1756–1817) и Хенриета фон Насау-Вайлбург (1780–1857).[1]
Още от 1830 г. Йозеф е сърегент на баща му и го последва след смъртта му през 1834 г. като херцог на Саксония-Алтенбург. Йозеф трябва да напусне управлението по време на гражданската революция през 1848 г. На 30 ноември 1848 г., два дена след смъртта на съпругата му, Йозеф се отказва от трона, понеже няма синове, в полза на брат му Георг. След това Йозеф живее преди всичко в ловния дворец Фрьолихе Видеркунфт във Волферсдорф. Той помага на научни проекти и такива от изкуството. В двореца той посреща на 30 юни 1866 г. след битката при Лангензалца своя зет, точно сваленият крал Георг V от Хановер, който от там отива в своето изгнание в Австрия.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Йозеф и съпругата му Амалия имат шест дъщери:[2][3]
- Мария (1818 – 1907), ∞ 1843 крал Георг V фон Хановер (1819 – 1878)
- Паулина (1819 – 1825)
- Тереза (1823 – 1915), не се омъжва. Неин кандидат е император Наполеон III
- Елизабет (1826 – 1896), ∞ 1852 велик херцог Петер II фон Олденбург (1827 – 1900), син на велик херцог Август фон Олденбург
- Александра (1830 – 1911), ∞ 1848 велик княз Константин от Русия (1827 – 1892), син на цар Николай I
- Луиза (1832 – 1833)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Pasch.: Joseph (Herzog von Sachsen-Altenburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 567 f.
- Heinrich Ferdinand Schoeppl: Die Herzoge von Sachsen-Altenburg. Bozen 1917, Neudruck Altenburg 1992
- Dr. Rudolf Armin Human: Chronik der Stadt Hildburghausen, Hildburghausen 1886
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Württemberg 4, genealogy.euweb.cz
- ↑ Wettin 7, genealogy.euweb.cz
- ↑ Joseph Georg Friedrich Ernst Karl Herzog von Sachsen-Altenburg, thepeerage.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Meyers Konversationslexikon, Joseph, peter-hug.ch