Йордан Ярцев
| Йордан Ярцев | |
| български печатар | |
| Роден |
1885 г.
|
|---|---|
| Починал | 1954 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Йордан (Юрдан) Петров Ярцев е български общественик, печатар.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1884 или 1885 година в българския южномакедонски град Кукуш, гогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция, в семейството на търговеца Петруш (Петър) Ярцев и съпругата му София.[1]
През учебната 1902/1903 година е ученик в VI клас на Солунската българска мъжка гимназия, но през януари 1903 година е арестуван, тъй като бил в хотел „Маджар“ по време на стрелбата по Анго Попов (нападателите били избягали).[2] Учи в Солунската българска търговска гимназия.[3]
Йордан Ярцев основава печатница в Солун, тогава в Османската империя, в която се публикуват множество издания, включително занимаващи се активно с Македонския въпрос. Печатницата започва работа в 1909 година, непосредствено след Хуриета от 1908 година и работи до 1913 година.[4] Намира се на централната улица, в магазина на Гранд хотел. „Първата българска комплектна модерна електрическа печатница“ според рекламата ѝ може да печата всичко – от книги и брошури до чекове, бланки и сватбени билети. Снабдена е с български, руски, турски и френски букви и има възможност да прави „всички видове украшения и линии за търговски фактури“.[5]
От 1909 до 1910 година в печатницата на Ярцев се печата вестник „Народна воля“, който защитава вижданията на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[6][7] В печатницата също така се отпечатва органът на Македоно-одринската социалдемократическа група вестник „Работническа искра“ от годишнина ІІ, бр. 19 – 22.[8] От 1910 до 1913 година Ярцев печата вестник „Право“.[9]
Сред другите издания, които се печатат в печатницата на Ярцев, е Уставът на Търговското колективно дружество „Напредък“ в град Велес и други.[4]
След Междусъюзническата война се преселва в Свободна България, установява се в София. В 1924 година е най-големият дарител на Кукушкото благотворително братство „Св. Георги“ по повод на Георгьовден и 24 май.[10]
Умира в 1954 година, погребан е в парцел 8 на Централните софийски гробища.[11]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Тенчо Георгиев (1812 - 1884) | Марча (Мария) Станишева (1825 - 1906) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Тенчов (1850 - 1883) | Христо Тенчов (1867 - ?) | Тинка Далчева (1852 - ?) | Атанас Далчев | Ташка Данилчева | София Ярцева (1862 - ?) | Петруш Ярцев (1857 - 1908) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тенчов (1872 - 1953) | Димитър Тенчов (1878 - ?) | Иван Тенчов (1875 - 1909) | Кирил Тенчов (около 1881 - ?) | Олга Бичева (1896 - ?) | Кирил Данилчев | Йордан Ярцев (1885 - 1954) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гоце Тенчов (1906 - 1960) | Димитър Бояджиев (1913 - 2007) | Лиляна Данилчева (1917 - 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тенчов (1935 - 2000) | Борис Тенчов (р. 1946) | Петър Бояджиев (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ В епархийската книга на Кукуш от края на 1906 или началото на 1907 година е отбелязана възрастта му – 22-годишен, баща Петруш Ярцев, майка София, сестра Катерина. ДАА, фонд 246К, опис 9, а.е. 500, л. 28 гръб.
- ↑ Писмо от ръководството на Солунската българска мъжка гимназия до екзарха. ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 78, л. 103 и 103 гръб.
- ↑ Църнушанов, Коста. Солунските атентатори. Документален роман. София, Издателство на Отечествения фронт, 1987. с. 1927.
- ↑ а б Георгиевски, Михайло. Македонската печатарска дейност: 1515 – 1913, Мисла, 1972, стр. 78.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 297.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 20.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 208.
- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора.
- ↑ Списание „Кукуш“, 1924, бр. 1, с. 15.
- ↑ София помни. Йордан Ярцев // sofiapomni.com.
