Карл Вилхелм фон Вилизен
| Карл Вилхелм Фрайхер фон Вилизен | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1804 – 1809; 1813 – 1850 г. |
| Служи на | .svg){kind=small} Пруска империя .svg){kind=small} Германски съюз  Шлезвиг-Холщайн |
| Битки/войни | Наполеонови войни Първа Шлезвигска война |
| Награди | Железен кръст Орден Червен орел |
| Образование | Хале-Витенбергски университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 25 февруари 1879 г.
|
| Родства | Баща – Вилхелм фон Вилизен Майка – Фридерика фон Трота Съпруга – Едита фон Каприви |
| Карл Вилхелм Фрайхер фон Вилизен в Общомедия | |
Карл Вилхелм Фрайхер фон Вилизен (на немски: Karl Wilhelm Freiherr von Willisen) (1790 – 1879) е пруски генерал-лейтенант.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1790 г. фон Вилизен е третият син в семейството на Щрасфуртския управител Карл Вилхелм Херман фон Вилизен (1751 – 1807) и неговата съпруга Фридерика фон Трота (1768 – 1826).[1]
Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Обучаван в пруския кадетски корпус, фон Вилизен се присъединява през 1804 г. към 21-ви пруски пехотен полк Duke of Brunswik – (Херцог на Брауншвайг). Не останал за дълго там и след подписването на Тилзитския мир през 1807 г. напуснал армията. За тези три години активна служба бива раняван само един път в Битката при Йене-Ауерщет.
След напускане на армията се преместил във войнишкия университет Хале-Витенберг и малко по-късно е приет във Фрайкорпус Шил, с който участва в битките срещу Наполеон. От 1809 г. Вилизен вече е част от австрийската армия с която воюва в звание капитан и участва в Битката при Ваграм.[1]
След подписването на Шьонбрунския мир на същата година, той си взима кратак отпуск и след няколко седмици отново се завръща в щаба. По това време фон Вилизен живеел в Тойчентал близо до Хале, където бил заловен като дезертьор през 1811 г., след което бил хвърлен в Каселския затвор, но по-късно успял да избяга от там и се завърнал отново в пруската армия като обявявил официално, че напуска австрийската.[1] В периода от 1813 до 1814 г. воювал и в Наполеоновите войни като щабен член на пруската „Силезийска армия“, а през 1815 г. постъпил като капитан в щаба на генерал-фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер.
След поражението над Наполеон фон Вилизен останал в служба на пруския генерален щаб, след което станал учител по „Изкуството и историята на войната“ в Пруската военна академия. През годините си като учител той публикувал няколко книги, в който се противопоставил в мнението на Карл фон Клаузевиц. Около 1830 г. също критикувал и руската война в Наполеоновите войни, като исказал симпатиите си към Ноемврийското въстание в Полско царство и демократичното движение като цяло.[2]
От 1832 г. бива преразпределен в службата на III. Армейски кропус под командването на пруския принц Уилям, по-късно заменен от германския император Вилхелм I в Бреслау.[3] Малко след това в Познан фон Вилизен бива назначен за началник-щаб на V. Армейски корпус командван от генерал Карл фон Гролман.
Велики Полски въстания[редактиране | редактиране на кода]
По време на Революцията от 1848 г. великите полски въстания настъпили и във великото Познанско херцогство. Делегацията на Полския национален комитет получила аудитория от Пруския Крал и по тяхното искане Вилизен бива назначен за специален пратеник на краля (Ziviler Königlichen Kommissar für die Provinz Posen) в планираната реорганизация на провинцията. Той пристига в Познан на 5 април през същата година и много скоро влиза в конфликт с немските жители на областта, както и с военния командир на града Фридрих Аугуст Петер фон Цоломб, тъй като той се считал за симпатизатор на всичко полско.[4]
На 11 април същата година той се присъединил и към конгреса на пруския град Ярославаич, с което полските сили под командването на Лудвиг Мирославски бяха приети, но трябваше да се намалят до размера на 3000 войници разположени в различни лагери, с което полската администрация да бъде установена.[5] Въпреки това време компромисите на Вилизен не успяха, тъй като краля прие условията договорени с поляците за предоставяне на национална реорганизация на херцогството, но докато той приемаше това изключил няколко западни и северни страни от съзнанието си.[6]
Споразумението до голяма степен било критика от страна на германското общество и затова фон Вилизен трябвало да напусне Познан отново на 20 април същата година. Той често избягвал да премине центъра на немското население,[4] защото бил изложен на лични обиди, нещо повече дори бил в опасност от разгневена немска и еврейска тълпа.[7] Веднага след снемането му от длъжност той е заменен от пруския генерал Ернст фон Фуел.
Малко след това Вилизен бил изпратен на дипломатически мисии в Париж, Хърватия и Италия, където е заточен като военен наблюдател на Радецката армия в Първата Италианска война за независимост.
Шлезвиг-Холщайнска война[редактиране | редактиране на кода]
През 1849 г. фон Вилизен си подадава оставката, но по-късно става командир на Върховните сили на Германския съюз (след края на Първата Шлезвигска война през април 1850 г.). За кратко време командва и Шлезвиг-Холщайнските войски в Битката при Ищед и нападението над Фридрихщат. След числения разгрома на войските си той подава отново оставка и до края на живота си живее в Париж (Франция), Силезия и Десау, където умира на 25 февруари 1879 г.
Дати на повишение и военна декорация[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Вилизен се жени за Емили фон Браузе (1804 – 1849) на 28 ноември 1829 г. в Берлин и след смъртта на първата му жена се жени повторно за Едита фон Каприви (1843 – 1873), сестра на по-късния германски канцлер Лео фон Каприви. Вилизен няма деца и от двете си сапруги.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- Що се отнася до личните имена: Фрайхер е титла, превеждена като Барон, но не и като първо бащинско име. Женската форма на Фрайхер е баронеса
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Wilhelm von Willisen ADB: Willisen, Wilhelm von // Allgemeine Deutsche Biographie. Wikisource. Посетен на 9 март 2009. (на немски)
- ↑ Otto Fock. Schleswig-holsteinische Erinnerungen. Leipzig, Veit, 1863. Посетен на 9 март 2009. (на немски)
- ↑ Wilhelm Ruestow. Die Feldherrnkunst des Neuenzehnten Jahrhunderts. Zürich, 1857. Посетен на 9 март 2009. (на немски)
- ↑ а б Alvis, Robert E. Religion and the Rise of Nationalism – A Profile of an East European City. Syracuse University Press, 2005. ISBN 9780815630814. с. 168. Посетен на 9 март 2009.
- ↑ Norman Davies. God's Playground. Oxford University Press. ISBN 9780199253401. Посетен на 9 март 2009.
- ↑ Makowski, Krzysztof. Poles, Germans And Jews In The Grand Duchy Of Poznan in 1848: From Coexistence To Conflict. 1999. Посетен на 9 март 2009.
- ↑ Valerian Krasinski. Panslavism and Germanism. London, T. C. Newby, 1848. Посетен на 9 март 2009.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Wilhelm von Willisen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |