Направо към съдържанието

Карл Краус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Краус
Karl Kraus
австрийски писател
Роден
Починал
12 юни 1936 г. (62 г.)
ПогребанВиена, Австрия

Националност Австрия
Учил въвВиенски университет
Литература
Период1897 – 1933
Жанроведрама, стихотворение, есе
Дебютни творби„Разрушената литература“, памфлет (1897)
Известни творби„Последните дни на човечеството“, драма (1918)
Семейство
БащаЯкоб Краус
МайкаЕрнестине Кантор
Съпруганяма

Уебсайт
Карл Краус в Общомедия

Карл Краус (на немски: Karl Kraus) е значим австрийски писател, публицист, сатирик, поет, афорист, драматург, есеист, журналист и критик на съвременната му култура и преса.

Йичин, централният площад

Карл Краус е роден в градчето Йичин, Бохемия, тогава Австро-Унгария, в богато еврейско семейство, което през 1877 г. се преселва във Виена. През 1892 г. Карл Краус започва да следва право във Виенския университет, изявява се като литературен критик, а също като театрален актьор. През 1894 г. се прехвърля във факултета по философия и литература, а през 1896 г. напуска университета, без да се дипломира.

През този период Карл Краус се сближава с Петер Алтенберг, влиза в литературния кръг Млада Виена, където се запознава с Херман Бар, Хофманстал, Шницлер и други съвременни му австрийски писатели. След година скъсва отношенията си с тях, като публикува памфлета „Разрушената литература“. Остро отрича ционизма на Теодор Херцел.

През 1899 г. Карл Краус започва да издава собствено списание „Факел“, което излиза до смъртта му и се превръща в най-влиятелното издание на епохата. В него публикуват известни писатели и художници като Петер Алтенберг, Рихард Демел, Оскар Кокошка, Елзе Ласкер-Шюлер, Хайнрих Ман, Арнолд Шьонберг, Аугуст Стриндберг, Георг Тракл, Оскар Уайлд. След 1911 г. Краус остава единствен автор в списанието.

През 1911 г. Карл Краус приема католицизма, а през 1923 г. се отрича от него. През всичките години изнася множество публични лекции и четения – до смъртта си през 1936 г. има около 1700 такива изяви не само във Виена, но също в Берлин и Прага.

Най-значимото произведение на Карл Клаус е „Последните дни на човечеството“ – сатирична „трагедия в пет действия с пролог и епилог“. Драмата възниква през годините 1915–1922 като реакция на Първата световна война и е изградена до голяма степен от материали в европейската преса.

Краус си създава име и на блестящ афорист. Самият той казва: „Който може да пише афоризми, не бива да пропилява времето си с писане на есета.“

Карл Краус е най-важната фигура в немскоезичната литературна критика през първите десетилетия на XX век. С ярко и често язвително перо той съди и осъжда безстойностната книжнина не времето си. В спомените си „Светът от вчера“ Стефан Цвайг го определя като „майстор на отровния присмех“.

Първата книжка на „Факел“, 1899 г.
  • Die demolirte Litteratur, 1897
  • Eine Krone für Zion, 1898
  • Sittlichkeit und Kriminalität, 1908
  • Sprüche und Widersprüche, 1909
  • Die chinesische Mauer, 1910
  • Pro domo et mundo, 1912
  • Nestroy und die Nachwelt, 1913
  • Worte in Versen, 1916–1930
  • Die letzten Tage der Menschheit, 1918
  • Weltgericht, 1919
  • Nachts, 1919
  • Ausgewählte Gedichte, 1920
  • Literatur, 1921
  • Untergang der Welt durch schwarze Magie, 1922
  • Traumstück, 1922
  • Die letzten Tage der Menschheit: Tragödie in fünf Akten mit Vorspiel und Epilog, 1922
  • Wolkenkuckucksheim, 1923
  • Traumtheater, 1924
  • Die Unüberwindlichen, 1927
  • Epigramme, 1927
  • Literatur und Lüge, 1929
  • Shakespeares Sonette, 1933
Посмъртни издания
  • Die Sprache, 1937
  • Die Dritte Walpurgisnacht, 1952
  • Beim Wort genommen, Aphorismen, 1955
  • Aphorismen. Sprüche und Widersprüche. Pro domo et mundo. Nachts, 1986
  • Dramen. Literatur, Traumstück, Die Unüberwindlichen u. a., 1989
  • Brot und Lüge, 1991
  • Die Stunde des Gerichts, 1992
  • Hüben und Drüben, 1993
  • Theater der Dichtung, 1994
  • Die Katastrophe der Phrasen, 1994
  • Die leuchtende Fackel, 2007
  • Karl Kraus. Schriften, 2007
  • Karl Kraus: Heine und die Folgen, Schriften zur Literatur, 2014
Преводи на български език
  • Кутията на Пандора: Есета, статии, афоризми, София: Народна култура, 1993 (242 с.; пр. Ана Димова)
  • Последните дни на човечеството: трагедия в пет действия с пролог и епилог, (откъс), Пловдив: сп. Страница, кн. 1, 1997 (с. 80-89; пр. Ана Димова)
  • 1970: Във Виена наричат улица на името на Карл Краус.
  • 1974: Излиза австрийска пощенска марка с лика на Карл Краус.
  • 1999: Карл Краус е избран за „Австрийски журналист на 20 век“.