Клаус Барби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клаус Барби
германски офицер
Званиехауптщурмфюрер
Години на служба1933 – 1945
ПрякорКасапинът от Лион
Служи на Нацистка Германия
Род войски СС и РСХА
Военно формированиеГестапо
Командванияслужба за сигурност в Лион
Битки/войнис френската Съпротива
НаградиЖелезен кръст
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейностсъветник по сигурността на президента на Боливия
Клаус Барби в Общомедия

Николаус „Кла́ус“ Ба́рби (на немски: Klaus Barbie) е офицер от СС и Гестапо, служил по време на Втората световна война в Лион. Осъждан 3 пъти задочно във Франция (1947, 1952, 1954 г.), като последното му осъждане е от 1987 г.

Той е известен като „Касапинът от Лион“, защото лично измъчва френски затворници на Гестапо, докато живее в Лион. След войната, американските разузнавателни служби го използват заради антимарксистките му уклони и му помагат да избяга в Боливия, Южна Америка.

Западногерманската разузнавателна служба по-късно го вербува. Барби е заподозрян, че е имал принос в боливийския държавен преврат, организиран от Луис Гарсия Меса през 1980 г. След падането на диктатурата, Барби вече няма защита от правителството в Ла Пас и през 1983 г. е екстрадиран във Франция, където е осъден за престъпления срещу човечеството. Умира от рак в затвора на 25 септември 1991 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Николаус „Клаус“ Барби е роден на 25 октомври 1913 г. в Бад Годесберг, който днес е част от Бон. Семейството на Барби е от Мерзиг, в Саар, близо до френската граница. Възможно е неговите предци да са френски римокатолици на име Барбиер, които напускат Франция по време на Френската революция. През 1914 г. баща му, наричан още Николаус, е принуден да се бие през Първата световна война. Той се връща като гневен човек. Ранен във врата в битката при Вердюн и е заловен от французите, които той мрази, и никога не оздравява напълно. Става алкохолик, който малтретира децата си. До 1923 г., когато е на 10 години, Клаус Барби учи в местното училище, където преподава баща му. След това посещава международното училище в Трир и се облекчава, че е далеч от баща си. През 1925 г. цялото семейство Барби се премества в Трир.[1]

През юни 1933 г. по-малкият брат на Барби, Курт, умира на 18 години от хронично заболяване. По-късно същата година, баща им умира. Смъртта на баща му променя плановете на 20-годишния Барби да учи теология или по друг начин да стане академик, както очакват неговите колеги. Макар да е безработен, Барби е взет в нацистката Служба за трудова повинност. На 26 септември 1935 г. на 22 години той се присъединява към СС (член 272 284) и започва да работи в СД, която действа като разузнавателна група на нацистката партия. На 1 май 1937 г. става член номер 4 583 085 на НСДАП.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

След германското завоевание на Нидерландия е назначен в Амстердам. През 1942 г. е изпратен в Дижон, Франция, в окупираната зона. През ноември същата година, на 29-годишна възраст, е назначен в Лион за началник на местното Гестапо. Той прави за свое седалище хотел „Терминус“ в Лион, където лично измъчва възрастни и деца затворници[2][3]: чупейки крайници, използвайки електрошок и сексуално злоупотребява с тях (включително с кучета), сред които и други методи. Той става известен като „Касапинът от Лион“.[4] Дъщерята на лидер на френската съпротива, базирана в Лион, твърди, че баща ѝ е бил бит и дран жив, а главата му е потопена в кофа с амоняк.

Историците смятат, че Барби е пряко отговорен за смъртта на до 14 000 души.[5][6] Той арестува Жан Мулен, един от най-високопоставените членове на френската съпротива и най-известният му пленник. През 1943 г. е награден с Железен кръст от Адолф Хитлер за кампанията си срещу френската съпротива и за залавянето на Мулен.[7]

През април 1944 г. Барби разпорежда депортирането в Аушвиц на група от 44 еврейски деца от сиропиталище в Изьо.[8] След това се присъединява към Сипо-СД на Лион в отстъплението си в Брюр, където през септември 1944 г. той води антипартизанска атака в Реупал.[9]

След войната[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война Клаус Барби се завръща в Германия. В 1947 г. т.нар. Висш съд по правосъдието във Франция го осъжда на смърт, обаче Барби започва да сътрудничи на американската тайна служба CIC[10]. Според някои сведения, работел за боливийските власти в борбата им срещу партизаните на Че Гевара.[11][12].

През 1965 г. Барби е назначен от Западногерманската чуждестранна разузнавателна агенция Bundesnachrichtendienst (БНД) под кодовото име „Адлер“ (Орел) и регистрационен номер V-43118. Първоначалната му месечна заплата от 500 германски марки е прехвърлена през май 1966 г. на сметка на Chartered Bank of London в Сан Франциско. По време на работата си с БНД, Барби прави най-малко 35 доклада до централата на БНД в Пулах.[13]

Барби емигрира в Боливия, където живее добре в Кочабамба, под псевдонима Клаус Алтман. За него е по-лесно да намери работа там, отколкото в Европа, и се радва на отлични отношения с високопоставени боливийски служители, включително боливийските диктатори Уго Банзер и Луис Гарсия Меса. „Алтман“ е известен с немските си националистически и антикомунистически позиции.[14] Докато е ангажиран в търговията с оръжия в Боливия, той е назначен с ранг на подполковник в рамките на Боливийските въоръжени сили.[15]

В годините 1980 – 1981 е съветник по сигурността на президента на Боливия Луис Гарсиа Меса, като играе важна роля по време на установения по това време в страната неофашистки режим.[16][17].

Екстрадиция, процес[редактиране | редактиране на кода]

Барби е идентифициран в Перу през 1971 г. от Беата Кларсфелд (ловци на нацисти от Франция), които се натъкват на таен документ, който разкрива псевдонима му. На 19 януари 1972 г. тази информация е публикувана във френския вестник L'Aurore, заедно с фотография на Алтман, която е получена от германец, живеещ в Лима. Въпреки големите протести Барби успява да се върне в Боливия, където правителството отказва да го екстрадира, заявявайки, че Франция и Боливия не са имали договор за екстрадиция и че давността за престъпленията му е изтекла.[18]

През 1983 г. новоизбраното демократично правителство на Ернан Суасо арестува Барби в Ла Пас, на основание, че дължи на правителството 10 000 долара за стоки, които е трябвало да достави, но няколко дни по-късно правителството го екстрадира във Франция, където е изправен пред съд.[19]

През 1984 г. Барби е обвинен за престъпления, извършени като началник на Гестапо в Лион между 1942 и 1944 г. Процесът започва на 11 май 1987 г. в Лион. Необичайно съдът позволява процеса да бъде заснет, заради историческата му стойност. Направена е специална съдебна зала с места за около 700 посетители. Главният прокурор е Пиер Трухе.[20]

Защитата на Барби е финансирана от швейцарския финансист Франсоа Генуд и поета от адвоката Жак Вержес. Той е съден за 41 отделни престъпления срещу човечеството, базирани на 730 евреи и оцелели от френската съпротива, които описват как измъчвал и убивал затворници.[21] Бащата на френския министър на правосъдието Роберт Бадинтер почива в Собибор, след като е депортиран от Лион по време на управлението на Барби.[22]

Барби твърди, че екстрадирането му е технически незаконно и иска да бъде извинено от процеса и се връща в килията си в затвора Сен-Пол. Това е предоставено. Той е върнат в съда на 26 май 1987 г., за да се изправи срещу някои от неговите обвиняеми, за чието свидетелства той „няма какво да каже“.[23]

Адвокатът на Барби, има репутация да атакува френската политическа система, особено в историческата Френска колониална империя. Стратегията му е да се използва процесът, за да се говори за военни престъпления, извършени от Франция през 1945 г. Това не е свързано с процеса, а с желанието на Верже да подкопае петата френска република. Той получава наказателно преследване, за да отхвърли някои от обвиненията срещу Барби, поради френското законодателство, което защитава френски граждани, обвинени в същите престъпления при Режим на Виши и във Френски Алжир. Верже се опитва да твърди, че действията на Барби не са били по-лоши от предполагаемите обикновени действия на колониалистите по целия свят и че процесът му е равносилен на избирателно преследване. По време на своя процес Барби казва: „Когато стоя пред Божия престол, ще бъда признат за невинен.“[24]

Съдът отхвърля аргумента на защитата. На 4 юли 1987 г. Барби е осъден на доживотен затвор. Той умира в затвора в Лион 4 години по-късно от левкемия и рак на гръбначния стълб и простатата на 77-годишна възраст.[25]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През април 1939 г. Барби се сгодява с Реджина Маргарета Уилмс, 23-годишната дъщеря на пощенски служител и има две деца от нея – син Клаус-Георг Алтман и дъщеря Уте Меснер.[26] През 1983 г. Франсоа Крозие, френската снаха на Клаус Барби, в интервю заявява, че ЦРУ отвлича Клаус-Георг през 1946 г., за да се увери, че баща му извършва разузнавателни мисии за агенцията. Крозие се среща с Клаус-Георг, докато и двамата са студенти в Париж. Те се женят през 1968 г., имат три деца и живеят в Европа и Боливия, използвайки фамилното име Алтман. Крозие казва, че когато се омъжила не е знаела кой е тъстът ѝ, но можела да отгатне причините за германец да се засели в Южна Америка след войната. Клаус-Георг загива при катастрофа през 1991 г.[27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Profile, jewishvirtuallibrary.org; Посетен на 29 септември 2015.
  2. ↑ Bönisch, Georg. From Nazi to criminal to post-war spy: German intelligence hired Klaus Barbie as agent // Der Spiegel, 20 януари 2011.
  3. ↑ "Klaus Barbie: women testify of torture at his hands", upenn.edu; 23 март 1987.
  4. ↑ Ich bin gekommen, um zu töten // Der Spiegel. 2 юли 2007. Посетен на 22 януари 2011.
  5. ↑ Nazi war criminal Klaus Barbie gets life // BBC, 3 юли 1987. Посетен на 1 май 2009.
  6. ↑ Klaus Barbie ausgeliefert // Der Spiegel. 4 февруари 2008. Посетен на 22 януари 2011.
  7. ↑ "On behalf of his cruel crimes and specially for the Moulin case, Barbie was awarded, by Hitler, the First Class Iron Cross with Swords", jewishvirtuallibrary.org; Посетен на 29 септември 2015.
  8. ↑ On the deportation of the children of Izieu, Yad Vashem website
  9. ↑ KLAUS BARBIE-THE BUTCHER OF LYON, dirkdeklein.net. Посетен през октомври 2016.
  10. ↑ Wolfe, Robert. Analysis of the Investigative Records Repository file of Klaus Barbie // Interagency Working Group, 19 септември 2001. Архивиран от оригинала на 26 юни 2012. Посетен на 1 май 2009.
  11. ↑ Barbie 'boasted of hunting down Che' // The Guardian. Архивиран от оригинала на 2013-08-17. Посетен на 2013-08-06. (на английски)
  12. ↑ Klaus Barbie // olokaustos.org. Архивиран от оригинала на 2012-10-15. Посетен на 2013-08-06. (на италиански)
  13. ↑ Vom Nazi-Verbrecher zum BND-Agenten // Der Spiegel. 19 януари 2011. Посетен на 22 януари 2011. (на немски)
  14. ↑ Hammerschmidt, Peter: "Die Tatsache allein, daß V-43 118 SS-Hauptsturmführer war, schließt nicht aus, ihn als Quelle zu verwenden". Der Bundesnachrichtendienst und sein Agent Klaus Barbie Архив на оригинала от 2015-12-25 в Wayback Machine., Zeitschrift für Geschichtswissenschaft (ZfG), 59. Jahrgang, 4/2011. METROPOL Verlag. Berlin 2011, S. 333 – 349.
  15. ↑ „He was even given the rank of lieutenant colonel in the Bolivian armed forces..“, guardian.co.uk; Посетен на 1 септември 2015.
  16. ↑ Bolivia. Transition to Democracy Rex A. Hudson and Dennis M. Hanratty, editors. Bolivia: A Country Study. Washington: GPO for the Library of Congress, 1989.
  17. ↑ When it rains it pours: Klaus Barbie was behind a coup in Bolivia in 1980
  18. ↑ Iglesias, Peter McFarren; Fadrique. The Devil's Agent: Life, Times and Crimes of Nazi Klaus Barbie. Xlibris Corporation, 5 юни 2013. ISBN 9781483636443. с. 269 – 282. Посетен на 19 януари 2017.
  19. ↑ Klaus Barbie, The Butcher of Lyon // Holocaust Research Project. Посетен на 31 март 2016.
  20. ↑ Barbet Schroeder. L'avocat de la terreur // La Sofica Uni Etoile 3, 2007.
  21. ↑ Finkielkraut, Alain. Remembering in Vain: The Klaus Barbie Trial and Crimes Against Humanity. Columbia University Press, 1992. ISBN 978-0-231-07464-3. Посетен на 21 май 2012.
  22. ↑ Beigbeder, Yves. Judging War Crimes And Torture: French Justice And International Criminal Tribunals And Commissions (1940 – 2005). Martinus Nijhoff Publishers, 2006. ISBN 978-90-04-15329-5. с. 204–. Посетен на 21 май 2012.
  23. ↑ Six Witnesses Identify Barbie, Who Was Ordered Back to Court // Jewish Telegraphic Agency, 27 май 1987.
  24. ↑ Klaus Barbie profile // Jewish Virtual Library. Посетен на 4 юли 2014.
  25. ↑ Saxon, Wolfgang. Klaus Barbie, 77, Lyons Gestapo Chief // The New York Times. 26 септември 1991.
  26. ↑ Klaus Barbie Biography – Facts, Childhood, Family Life & Crimes of Nazi Leader.
  27. ↑ [1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Клаус_Барби&oldid=11970501“.