Направо към съдържанието

Конотопска вещица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Конотопска вещица
Конотопська відьма
АвторГригорий Квитка-Основяненко
Създаден1833 г.
Първо издание1837 г.
Оригинален езикукраински
Жанрсатира
Видповест
Публикувано вМалоруски истории

„Конотопска вещица“ (на украински: Коното́пська відьма) е сатирично-фантастична повест на украинския писател Григорий Квитка-Основяненко, написан през 1833 г. и публикуван през 1837 г. във втората книга на писателя – „Малоруски истории“.

Историята разказва за казашкия старейшина, стотник на известната Конотопска сотня Микита Уласович Забрьоха, неговия писар Прокип Ригорович Пистряк и вещицата Явдоха Зубиха.

Творбата се състои от 14 глави и епилог. Всяка глава от историята започва с думите тъжен и нещастен (на украински: смутний і невеселий), които придобиват статут на крилата фраза в украинския език.

Сюжетът на историята е сложна интрига, която съчетава няколко сюжетни линии.

Творбата започва с описание на конотопския стотник Микита Уласович Забрьоха, който седи – тъжен и нещастен. Стотникът наскоро е отишъл да ухажва медникарката Олена – работлива, честна и красива девойка, чиито родители са починали, а единственият жив роднина е брат ѝ. Забрьоха иска ръката на медникарката от брат ѝ, но предложението му не завършва с успех (Забрьоха получава тиква, което символизира отказ).

Докато стотникът седи в къщата, Прокип Ригорович Пистряк (писар на стотника), идва при него с доклад за броя на казаците в сотнята. Самата бройка е отбелязана с резки върху дълга пръчка. Пистряк чупи пръчката докато я носи и първоначално дава грешна бройка на Забрьоха. Когато Забрьоха открива грешката, стотникът се присмива на Пистряк пред цялата сотня и по този начин го обижда. След преброяването е получена заповед от Черниговския полк: сотнята трябва да тръгне на поход. Писарят отказва да изпълни заповедта и убеждавайки стотника, пише писмо, в което съобщава на полка, че казаците не могат да дойдат в Конотоп, защото трябва да предприемат лов на вещици, тъй като в Конотоп отдавна не е валял дъжд.

На следващия ден целият град се събира край езерото. Писарят е отвлякъл няколко жени, заподозрени във вещерство, и предписва следния тест: всяка жена се хвърля във водата и ако се удави – значи не е вещица, но ако оцелее – това доказва, че е вещица. Повечето жени загиват във водата. Вещицата се оказва Явдоха Зубиха, която спокойно се носи по повърхността. Разгневени мъже започват да я бият, но използвайки магията си, Явдоха успява да избяга.

Явдоха е ядосана на Забрьоха и Пистряк. Скоро те идват поотделно при нея с подаръци, молейки за помощ. Вещицата прави заклинание и така Олена се влюбва в Забрьоха и се съгласява да се омъжи за него. Демян Халявски, бившият любовник на Елена, седи тъжен и нещастен, защото жена му се омъжва за стотника. Явдоха се явява на Халявски и му предлага помощ.

За да си отмъсти, вещицата урежда нещата така, че Олена се омъжва за Халявски, а Забрьоха се жени за Солоха – най-страшното момиче в селото. Забрьоха е отстранен като стотник за неизпълнение на заповедта. Пистряк, който иска да заеме мястото на стотника, също е уволнен. Новият стотник става Демян Халявски.

В епилога авторът споделя, че тази история му е разказана от покойния Панас Месюра. Там е предаден и самият край на историята. Халявски е стотник за кратко, защото „много бързо изтърси нещо пред началството“. Бракът му с Олена е нещастен, тъй като е сключен в резултат на магия. Забрьоха и Пистряк са наказани за удавянето на невинни жени. Краят е най-щастлив за вещицата Явдоха, която почива малко след отстраняването на Халявски от поста на стотник.

  • Микита Уласович Забрьоха – конотопски стотник;
  • Олена Йосипивна – невярна любовница;
  • Прокип Ригорович Пистряк – стогодишен конотопски писар;
  • Явдоха Зубиха – конотопска вещица;
  • Демян Халявски – съдия, любовник на Олена;
  • Солоха – жената на Забрьоха.

Американският критик от украински произход Джордж Грабовиц нарича „Конотопска вещица“ „може би най-доброто произведение на украинската проза от началото на XIX век“.[1]

Екранизации и постановки

[редактиране | редактиране на кода]
Екранизации
Продукции
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Конотопська відьма“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​