Леонид Андреев

Леонид Андреев
	Леонид Андреев
Псевдоним	James, Л.— ев
Роден	9 август 1871 г. (стар стил) Орел, Руска империя
Починал	12 септември 1919 г. (48 г.) Нейвола, Финландия
Националност	Русия
Жанр	разказ, роман, повест, пиеса
Направление	натурализъм, символизъм, експресионизъм
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Леонид Андреев в Общомедия

Леонид Николаевич Андреев е руски писател, белетрист и драматург. Представител е на Сребърния век в руската литература. Смятан е за основател на руския експресионизъм. Ранните му творби са реалистични и поставят социални проблеми. По-късното му творчество е песимистично.

Биография

Роден е на 21 август 1871 в град Орел в заможно семейство на геодезиста Николай Андреев (1847 – 1889) и Анастасия Андреева – дъщеря на разорен полски земевладелец. Още в детството си проявява интерес към четенето. Учи в класическата гимназия в Орел (1882 – 1891). Харесва творчеството на Шопенхауер и Хартман. Младежката чувствителност и въображение на Леонид на няколко пъти го подбуждат да върши безумия – на 17 години решава да изпита своята воля и ляга между релсите пред приближаващ локомотив, което, за щастие, е без фатален край.

След като завършва гимназия влиза в юридическия факултет на Санктпетербургския университет. След смъртта на баща му финансовото състояние на семейството му се влошава и той започва да злоупотребява с алкохол. По някое време дори гладува. В Санкт Петербург пише първите си разкази, но в редакцията, в която ги предлага, както сам си припомня в спомените си, му ги върнали със смях. Лишен от студентски права за неплатени такси, той се записва в Юридическия факултет на Московския университет.

През 1894 г., след неуспех в любовта, Андреев се опита да се самоубие. След този инцидент отново е принуден да живее в бедност: трябва да се грижи за майка си, братята и сестрите, които се преместват в Москва.

През 1897 г. успешно завършва университета, което му открива пътя към адвокатура, която практикува до 1902 г. Пак през 1897 г. започва своята журналистическа кариера във в. „Московски вестник“ и „Куриер“. Използва псевдонима Джеймс Линч. През 1898 г. вестник „Куриер“ публикува първия му разказ „Баргамот и Гараска“. По думите на самия Андреев разказът е подражание на Дикенс. Истинската слава за него идва след публикуването на негов разказ през 1901 г. в списание „Живот“.

През 1902 г. Андреев се жени за А. М. Велигорска – племенница на Тарас Шевченко. През същата година става редактор на вестник „Куриер“. С помощта на Максим Горки е публикуван в голям тираж първият том негови съчинения.

През 1906 г. писателят е принуден да отиде в Германия, където се ражда синът му Даниел, който години по-късно също ще стане писател. Жена му умира при раждането и е погребана в Москва в гробището на Новодевическия манастир. После той се установява на остров Капри, Италия, където живее като гостенин на Максим Горки.

През 1908 г. Андреев се мести в Санкт Петербург и там написва първата си драма. По време на Първата световна война пише драма с антигерманско съдържание „Крал, законност и свобода“. След Февруарската революция от 1917 година е член на редакционната колегия на вестник „Руска воля“. След отделянето на Финландия от Русия е в изгнание. Последните произведения на писателя са пропити с песимизъм и омраза към болшевишките власти.

На 12 септември 1919 г. Андреев умира от сърдечна болест, причинена от опита му за самоубийство през 1894 г. Погребан е в Санкт Петербург.

В сградата, в която писателят е живял в Орел, през 1991 г. в негова памет е открита къща музей.

Творчество

„Червен смях“ – разказ, 1904 г.
„Към звездите“ – драма, 1906 г.
„Човешкият живот“ – 1907 г.
„Разказ за седемте обесени“ – 1908 г.
„Цар Глад“ – драма, 1908 г.
„Катерина Ивановна“ – 1912 г.
„Тоз, който получава плесници“ – драма, 1916 г.

Външни препратки