Сребърен век

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сребърният век[1] е период в историята на руската култура, хронологично свързан с началото на XX век, съвпаднал с епохата на модернизма.

Епохата получава наименованието „Сребърен век“ чак след нейния завършек. Понятието възниква в средите на руската емиграция, оценила ретроспективно отминалото време като втори разцвет на руската култура след „Златния век“, както често наричат Пушкиновата епоха, тоест първата третина на XIX век. За авторство на термина са претендирали философът Николай Бердяев, писателите Николай Оцуп и Сергей Маковски.

Известни писатели от този период са Анна Ахматова, Инокентий Аненски, Андрей Бели, Александър Блок, Валерий Брюсов, Марина Цветаева, Сергей Есенин, Николай Гумильов, Даниил Хармс, Велимир Хлебников, Осип Манделщам, Владимир Маяковски, Борис Пастернак, Фьодор Сологуб и Максимилиан Волошин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сребърен век – епоха на културен разцвет, съпоставима със Златния век); „Серебряный век“ (в русской культуре и искусстве начала XX в.)
    Лопатин В. В. Прописная или строчная? Орфографический словарь / В. В. Лопатин, И. В. Нечаева, Л. К. Чельцова. – М.: Эксмо, 2009. – 512 с., стр. 400