Михаил Врубел
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Михаил Врубел Михаил Врубель |
|
---|---|
руски художник | |
![]() Автопортрет от 1885 г. |
|
|
|
Роден |
Михаил Александрович Врубел
|
Починал |
Санкт Петербург, Русия |
Погребан | Санкт Петербург, Русия |
|
|
Националност |
![]() |
Кариера в изкуството | |
Стил | постимпресионизъм, символизъм |
Академия | Императорска художествена академия |
Учители | Павел Чистяков |
Направление | живопис |
Патрон | Сава Мамонтов |
|
|
Подпис |
|
Уебсайт | vrubel-world.ru |
Михаил Врубел в Общомедия |
Михаил Александрович Врубел (на руски: Михаил Александрович Врубель) е руски художник символист. Роден на 5 март (17 март нов стил) 1856 г. в руския град Омск, в семейството на военен юрист. Твори практически във всички жанрове на изобразителното изкуство: живопис, графика, скулптура, театрално изкуство. Автор е на живописни платна, декоративни пана, фрески и илюстрации към книги. Любимите му теми са смъртта и любовта и в много отношения той е новатор на своето време.
През 1884 г. Врубел участва в реставрацията на две църкви в Киев. Там се влюбва в ездачката от една италианска циркова трупа. Вероятно това е причината за заразяване със сифилис. През 1889 г. художникът се мести да живее в Москва, с подкрепата на големия руски меценат Мамонтов. През 1891 г. пак с помощта на Мамонтов, заминава за Италия, където рисува активно.
През 1896 г. се влюбва в Надежда Ивановна Забела, известна оперна певица. Двамата се женят и живеят в Москва, където Врубел рисува жена си в ролите, в които тя участва в операта. Именно жена му е царицата лебед в едноименната картина. През 1901 г. той започва да проявява ясни признаци на душевно заболяване – има нервни кризи, зрението му се влошава значително, диагностициран е със сифилис. Постъпва в психиатрична болница през 1902 г. при психиатъра д-р Фьодор Усолцев. Ражда му се син Сава, който страда от заешка уста. През 1903 г. художникът е поканен в Киев отново. По пътя Сава се разболява и умира. През 1906 г., почти напълно ослепял и с влошено душевно състояние, той престава да рисува. Умира 4 години по-късно.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
- „Момиче на фона на персийски килим“ – 1886 г.
- „Демон“ – 1890 г.
- „Венеция“ – 1893 г.
- „Испания“ – 1894 г.
- „Гледачка“ – 1895 г.
- „Портрет на Константин Дмитриевич Арцибашев“ – 1897 г.
- „Пан“ – 1899 г.
- „През нощта“ – 1900 г.
- „Люляк“ – 1900 г.
|