Направо към съдържанието

Луций Манлий Вулзон (претор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Луций Манлий Вулзон.

Луций Манлий Вулзон
Lucius Manlius Vulso
римски политик и военачалник
Роден
Починал
Семейство
РодМанлии
Бащанеизв., Луций Манлий Вулзон[1][2]
Майканеизв.
Братя/сестриЛуций Манлий Ацидин[1][3]
Авъл Манлий Вулзон[1][4]
Гней Манлий Вулзон[5][6]
ДецаЛуций Манлий Вулзон (пратеник)[5][7]

Луций Манлий Вулзон (на латински: Lucius Manlius Vulso) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.

Той е патриций от клон Вулзон на фамилията Манлии. Баща му умира млад. Брат е на Гней Манлий Вулзон (консул 189 пр.н.е.) и Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.). Внук е на Луций Манлий Вулзон Лонг (консул 256 и 250 пр.н.е.).

През 197 пр.н.е. Луций Манлий Вулзон е претор. Тази година брат му Гней е едил. Луций получава провинция Сицилия.[8] Там завежда колонисти от сицилиански градове в град Агригент също в Сицилия.[9]

През 189 пр.н.е. брат му Гней става консул и води грабежен поход в Мала Азия. Луций е при него легат. Той командва една от трите римски дивизии,[10] когато брат му напада галатското келтско племе толистоаги на планината Олимп. Битката и походът завършват с успех за римляните. През 188 пр.н.е., когато брат му е проконсул в Перге, той получава от него задачата да събере още неплатените контрибуции от град Ороанда. Луций получава за тази цел 4000 войници.[11] След завръщането му от Ороанда брат му го изпраща заедно с консула Квинт Минуций Терм, който е в 10-членната комисия на Сената, при Антиох III, който трябва да даде клетва за сключения вече мирен договор между Рим и Селевкидското царство.[12]

  • Friedrich Münzer, Manlius 93). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XIV,1, Stuttgart 1928, Sp. 1223.
  1. а б в L. Manlius (93) Vulso // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 836 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. 1413 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  4. 1151 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  5. а б L. Manlius (93) Vulso // Посетен на 10 юни 2021 г.
  6. 1103 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  7. 1515 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  8. Ливий, 32, 27, 7 und 32, 28, 2.
  9. Цицерон, in Verrem actio 2, 123; Friedrich Münzer: Manlius 93). In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band XIV,1, Stuttgart 1928, Sp. 1223.
  10. Ливий, 38, 20, 7; 38, 22, 1; 38, 23, 3.
  11. Полибий, 21, 44, 7; Ливий, 38, 37, 11.
  12. Полибий, 21, 46, 1f.; Ливий, 38, 39, 1.