Направо към съдържанието

Лъв Никерит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъв Никерит
Λέων Νικερίτης
византийски военачалник и провинциален управител
Роден
средата на XI век
Активен периодот 70-те години на XI век до 1116 г.

Лъв Никерит (на гръцки: Λέων Νικερίτης) е византийски сановник и военачалник от края на XI и началото на XII век, който се отличава в първия етап от печенежките войни на Алексий I Комнин и заема важни длъжности в провинциалното управление в Пелопонес, България и Кипър.

По информация на Анна Комнина Лъв Никерит бил евнух, отраснал от дете измежду войниците и очевидно твърде почитан. Израства в ранговата йерархия, първоначално като вестарх[1], антипат и стратег на тема Пелопонес[2], а върху различни печати фигурира като проедър[3], протопроедър и анаграфевс на Пелопонес[4] и като протопроедър и анаграфевс на Пелопонес и Елада[5]; получава титлата куропалат[6], става дука на Подунавието[7] и се споменава като протоновилисим, велик дука и анаграфевс на Кипър в един илюстрован ръкопис от Ватиканската библиотека – препис с коментари на Книгата на Йов, изработен от Йоан Тарсит по поръчка на Лъв Никерит в началото на XII век (Vat. gr.1231);[8] Никерит се споменава и като протоновилисим и придворен (οἰκεῖος ἄνθρωπος) на император Алексий I в колофона на един октатеух, завършен на 12 ноември 1103 г. от Йоан Кулика по поръчка на Никерит и съхраняван в Библиотеката на двореца Ламбет в Лондон (MS 1214).[9]

Още като стратег на Пелопонес Никерит придобива репутация на смел воин, а смелостта му намира отзвук в „Житието на св. Мелетий“ от Теодор Продром, в което се разказва за чудото на светеца, който изцелил любимия войник Никерит. Във връзка с този епизод Продром съобщава, че Лъв Никерит се прославил с подвизите си и достигнал върховете на византийската йерархия.[10]

През лятото на 1088 г. Алексий I Комнин събира големи войски и се отправя срещу печенегите в Северна България, възнамерявайки да удари главния печенежки център Дръстър с флота по Дунав и със сухопътните сили през Стара планина. Когато печенезите научили, че императорът с го­леми военни сили идел против тях, от една страна, а от друга – като забелязали, че византийската флота с достатъчно войска навлязла в Дунав, изплашени почнали да търсят средства, за да отклонят своевременно опасността. Те изпратили при Алексий I пратеничество от 150 души с предложение и готовност да се сключи незабавно мир. Алексий I Комнин не само отказал да приеме предложението и да изпълни просбата им, но и цялото пратеничество предал на Лъв Никерит с достатъчен конвой, който да го откара в Цариград. Когато обаче последните пристигнали в Малка Никея или на български Никица, през нощта варварите избили стражата, която хлабаво ги пазела, и през планински пътеки се върнали при съплеменниците си, а Лъв Никерит едва се спасил с други двама от конвоя и дошъл при императора, който вече се намирал в крепостта Голое (при днешно Комарево, Карнобатско).[11]

След разгрома на печенегите при Левунион през 1091 г. и прогонването на куманите отвъд Дунава през същата година, ромейската власт в Придунавието е възстановена и още през май 1091 г. Лъв Никерит се споменава от Анна Комнина като дука на Паристрион, вероятно назначен на този пост заради заслугите си в печенежката война от 1088 г. Той е дукът на Паристрион, при когото Алексий I изпратил младия Георги Декан със специално писмо, уж за да му помага при управлението на областта, но всъщност, за да бъде държан под око от Никерит, тъй като бил съучастник в опита за бягството на Григорий Гавра.[12]

В някои изследвания Лъв Никерит е отъждествяван със стратега Никита, споменаван като принц и дука на България, който според разказите на Алберт от Аахен и Вилхелм Тирски е първият византийски управител, с когото кръстоносците от Първия кръстоносен поход влезли в контакт в Белград, след като преминали Дунава през пролетта на 1096 г., и който създал големи премеждия на пълчищата на Петър Пустинника по пътя им към Ниш, където успял да им нанесе тежко поражение.[13] Тази идентификация обаче се отхвърля от редица изследователи като Стивън Рънсиман, Васил Златарски и Николае Бънеску, а последните двама идентифицират въпросния Никита с протопроедъра и дука на България Никита Карики[14], като тезата им е потвърдена от сфрагистични находки, една от които, намерена в Свиленградско, е публикувана от Иван Йорданов.[15]

По време на византийско-норманската война от 1107 – 1108 г. Алексий I Комнин поверява на Лъв Никерит отбраната на Дебър, където под командването му се намирал значителен военен гарнизон. Последните сведения за Никерит се отнасят към 1116/1117 г., когато той е изпратен от Алексий I в Лопадион, Витиния, откъдето да охранява пътищата от турците, докато императорът се намирал Никомедия.[16]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ DO, BZS.1958.106.5596; Jordanov 2006, с. 308, no.523-523A; PBW, ID: Leon 15008 & Boulloterion 144.
  2. ↑ Шандровская 1970, с. 41.
  3. ↑ Diaconu 1992, с. 181-183; PBW, Boulloterion 415.
  4. ↑ ODB, с. 1479; DO, BZS.1958.106.4142.
  5. ↑ Jordanov 2006, с. 308, no.524; PBW, ID: Leon 15008 & Boulloterion 3387.
  6. ↑ Meško 2013, с. 322.
  7. ↑ Jordanov 2006, с. 309; PBW, ID: Leon 15008 & Boulloterion 5574.
  8. ↑ Darrouzès 1957, с. 156, no. 117; Carr 1982, с. 64-65; Andrews 2017, с. 240; Orsini 2019, с. 208.
  9. ↑ Carr 1982, с. 64-65; Wright, Argyrou & Dendrinos 2016, с. 335, 343; Parapulov 2017, с. 93-94.
  10. ↑ Skoulatos 1980, с. 179.
  11. ↑ Иречек 1978, с. 236; Skoulatos 1980, с. 179.
  12. ↑ Шандровская 1970, с. 42; Skoulatos 1980, с. 180.
  13. ↑ Иречек 1978, с. 236; Skoulatos 1980, с. 180; Prinzing 1995, с. 221; Madgearu 2013, с. 98.
  14. ↑ Залтарски 1978, с. 224, 225.
  15. ↑ Йорданов 1991, с. 127-128.
  16. ↑ PBW, ID: Leon 15008.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лъв_Никерит&oldid=12171919“.