Направо към съдържанието

Любомир Николов (писател, р. 1961)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Любомир Николов.
Любомир Николов
Роден16 юни 1961 г. (1961-06-16) (63 г.)
Националност България
Жанрразказ, новела
Известни творби„Очи на сляп, език на болен“
Уебсайтlpnikolov.googlepages.com

Любомир Павлов Николов е български писател на съвременни художествени и хумористични и научнофантастични разкази.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 юни 1961 в София. Завършва психология в СУ „Климент Охридски“. Специализирал е във Варшавския университет.[1]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Чудомирови празници 2009, награда „Чудомир“ 2008 за разказа „Цоглавец“[2]
  • ISP – The Editor's Choice Award /poem „Come“/
  • Номинация на „Въжеиграчът Карой“ за наградата „Хеликон“ (2010)[3]
  • Награда в Осмия конкурс за кратка проза на eRunsMagazine и LiterNet за разказа „Детето на Давид“[4]
  • Номинация на пиесата „Сега и отвъд“ – Шесто издание на Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“ – Плевен
  • Национален литературен конкурс „Петър Ковачев“ – награда за разказа „Мрежата“[5]
  • Четвърти национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил – поощрителна награда за „Оживление“[6]
  • Конкурс на Човешката библиотека и Фантазийска преводаческа школа, награди за разказите „В началото бе метрото“ и „Три истории за града с много вятър“
  • Награда в конкурса за фантастичен разказ на фондация „Буквите“[7]
  • Награда в конкурса „Ирелевант '2011“ на фондация Буквите за оригинален герой /Полковникът от разказа „Полковникът и пчелите“/
  • Втора награда в Четвъртия национален конкурс за хайку (2011)
  • Номинация на „Очи на сляп, език на болен“ (изд. Жанет 45) за наградата „Хеликон“ (2012)[8]
  • Номинация на Натюрморт с мъже“ (изд. Сиела) за наградата „Хеликон“ – 2014 г.[9]

Произведения в периодиката

[редактиране | редактиране на кода]

Има публикации във вестниците „Капитал“, „Литературен вестник“, „Труд“, „Сега“, „Дума“ и „Стършел“, и списанията „Море“, „Страница“, „Знаци“, „Съвременник“, „Осем“ и „ЛИК“.

Съвременни разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2005 – „Любо и илюзорния свят“
  • 2005 – „Василий“
  • 2006 – „За Джагите и Ной“
  • 2006 – „Двойникът“
  • 2006 – „Мухата“
  • 2006 – „Жулиен“
  • 2006 – „Планината“
  • 2006 – „Скитникът“
  • 2006 – „Сватба“
  • 2006 – „Пленникът“
  • 2007 – „Наташа“
  • 2008 – „Човекът с гигантските рамене“
  • 2008 – „Безумната страст по голф с музика“
  • 2008 – „Препогребване на Исидор Дюкас“
  • 2008 – „Въжеиграчът Карой“
  • 2008 – „Три истории за град с много вятър“. – В: алманах „Фантастика 2008“ (антология), 2008.
  • 2008 – „Тривиален делириум“
  • 2008 – „Цоглавец“
  • 2009 – „Момичето с цигулката“
  • 2009 – „Лунатици“
  • 2009 – „Иносковата Инес“
  • 2009 – „Безкрайност, нищожно малка“
  • 2009 – „Dual Core“
  • 2009 – „Момичето отвъд хълма“
  • 2009 – „Ред“
  • 2010 – „Полковникът и пчелите“
  • 2010 – „Лъджа“
  • 2010 – „Детето на Давид“
  • 2011 – „Мрежата“
  • 2011 – „Крем Калиопа“
  • 2011 – „Брачният договор“
  • 2011 – „Хоумър влиза в Рим“

Фантастични разкази

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2006 – „В началото бе метрото“. – В: „Сънувах човешко лице“ (антология), Фондация „Буквите“, 2006.
  • 2006 – „Спасителят на спомени“. – В: „Знойни хоризонти“ (антология), Издателство „Аргус“, 2006.
  • 2007 – „Последната капка“
  • 2011 – „42 котки“
  • 2011 – „Астронавта“

На чужди езици

[редактиране | редактиране на кода]
На английски език
  • „In the Beginning was the Subway“ (short story). – В: „Marginal Boundaries #1“.
  • „Three Tales Of A Very Windy Town“ (short story), translated in English by Kalin Nenov. – В: „UNSTUCK #2“.
На испански език
  • „Smokini: delirio trivial“ – В: „Revista Literaria Azul@rte“.
  • „TeCuento“
На словашки език
  • „Povrazolezec Karolyi“ – В: „Literarny Tyzdennik“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Въжеиграчът Карой“ (сборник разкази). София: Сиела, 2009.
  • „The Netizen“ (theatrical play). е-книга, Amazon.com, Barnes & Noble, Kobo, iTunes, 2011.
  • „David's Child" (Bulgarian short stories). е-книга, Amazon.com, 2011.
  • „Графити“ (сборник разкази). е-книга, Хеликон, 2012.
  • „Очи на сляп, език на болен“ (сборник разкази). Пловдив: Жанет 45, 2012.[10][11]
  • „Слънчев бряг – код жълто“ (сборник новели). София: Сиела, 2013.[12]
  • „Trivial Delirium“ (short stories collection). Amazon.com, Barnes & Nobel, Kobo, iTunes
  • „Sunny Beach – Code Yellow“ (novel). Amazon.com, Barnes & Nobel, Kobo, iTunes
  • „Beautiful; Till You Wake Up“ (poetry). Amazon.com, Barnes & Nobel, Kobo, iTunes
  • „Натюрморт с мъже“ (сборник разкази). София: Сиела, 2014.
  • „Щастливите хора“ (сборник разкази). София: Сиела, 2017.
  • „Фламинго за обяд“ (сборник разкази). София: Сиела, 2019.
  • „Крайни мерки“ (роман). София: Сиела, 2021.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Любомир Николов // liternet.bg. Посетен на 11 май 2013.
  2. ↑ „Любомир Николов III, лауреат на „Чудомир 2009“: В наградения разказ предсказах взрива в Челопечене“, интервю на Петър Марчев, в. „Монитор“, 1 април 2009 г.
  3. ↑ Зимни номинации на награда „Хеликон“ за 2010 г. Архив на оригинала от 2014-02-06 в Wayback Machine., официален сайт на награда „Хеликон“.
  4. ↑ Резултати от Осмия конкурс за кратка проза на eRunsMagazine и LiterNet, LiterNet.
  5. ↑ Вероника Христова, „Обявиха наградените в Националния литературен конкурс „Петър Ковачев“, Дарик Плевен, 20 декември 2010 г.
  6. ↑ „Резултати от Националния конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил 2010“, електронен бюлетин Културни новини, 17.05.2010 г.
  7. ↑ „Конкурс за фантастичен разказ 2006“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сайт на фондация „Буквите“.
  8. ↑ Пролетни номинации на награда „Хеликон“ за 2012 г. Архив на оригинала от 2013-11-07 в Wayback Machine., официален сайт на награда „Хеликон“.
  9. ↑ Летни номинации на награда „Хеликон“ за 2014 г. Архив на оригинала от 2016-02-15 в Wayback Machine., официален сайт на награда „Хеликон“.
  10. ↑ Бойко Пенчев, „Организиране на тялото“, рец. във в. „Капитал“, 23 май 2012.
  11. ↑ „Очи на сляп, език на болен“ Архив на оригинала от 2014-02-26 в Wayback Machine., откъс в Kafene.bg, 02.05.12.
  12. ↑ Веселин Максимов, „Слънчев бряг – Код „Жълто“, рец. във в. „Десант“, 1 юли 2013.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Любомир Николов.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Любомир_Николов_(писател,_р._1961)&oldid=12285431“.