Малоазийски бейлици
Облик
Малоазийски бейлици | |
Малоазийските бейлици към 1300 г. | |
Малоазийски бейлици в Общомедия |
Малоазийските бейлици са административно-териториални единици в Мала Азия, създадени в периода на упадъка на Иконийския султанат и Велики Селджук и след битките при Манцикерт и Кьосе даа (Köse Dağ). Те изиграват съществена роля за оформянето на османската държавност и стават основата на административното деление след създаването на Османската империя. Познати са още като Тюркменски бейлици (на турски: Anadolu Beylikleri, османски турски: Tevâif-i mülûk)
Бейликът се управлява от бей, или бег, бек – тюркска титла, която първоначално означава водач на малка племенна група, а по-късно – владетел на независимо или васално княжество, както и управител на провинция в много страни от Близкия изток.
-
Турски бейлици в Мала Азия през периода 1081 – 1423 г.
-
Голямата джамия Дивриджи от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Построена е през 1299 г. от наследници на бейлика от ранния период Менгюджек
След победата при Манцикерт
[редактиране | редактиране на кода]Емири на бейлика | Главен град | Период на съществуване |
Чака бей | Смирна | 1081 – 1098 |
Ахлатшахове (известни и като Sökmenli) | Ахлат | 1085 – 1192 |
Ортокиди | Три клона в градовете Хасанкейф, Мардин и Харпут | Различен за всеки клон, те изчезват напълно през 1409 г. |
Данишменди | Сивас | 1071 – 1178 |
Дилмачоглу | Битлис | 1085 – 1192 |
Иналоглу | Диарбекир | Просъществувал за кратко |
Менгюджек | Ерзинджан, по-късно Дивриджи | 1071 – средата на XIII век |
Салтукиди | Ерзурум | 1092 – 1202 |
След поражението при Кьосе даа
[редактиране | редактиране на кода]Емири на бейлика | Главен град | Период на съществуване |
Алая (Alaiye) | Алания | 1293 – 1471 като васално емирство на Караманоглу |
Айдъноглу | Бирги, по-късно Селджук | 1300 – 1425 |
Джандароглу (династия, известна и като Исфендяроглу) | Кастамону | XIV век |
Чобаноглу | Кастамону (предшества Джандароглу) | XIII век |
Дулкадъроглу | Мараш | 1348 – 1507 |
Еретна | Сивас, по-късно Кайсери | XIII век |
Ешрефоглу | Бейшехир | XIII век |
Гермияноглу | Кютахия | 1300 – 1429 |
Хамидоглу | Егирдир | 1300 – 1391 |
Kadi Burhan al-Din | Сивас | XIV век |
Караманоглу | Ларендѐ | XIII век – 1487 |
Karesi | Балъкесир, по-късно Бергама и Чанаккале | 1303 – 1345 |
Иначоглу от Лаодикия | Денизли | XIV век |
Ментеше | Миласа | 1261 – 1414 |
Османоглу (по-късно Османска империя) | Сьогют, по-късно Бурса, Димотика, Одрин и Истанбул | 1299 – 1922 |
Перванеоглу | Синоп | XIII век |
Рамазаноглу | Адана | 1352 – 1608 |
Сахипатаоглу | Афионкарахисар | 1275 – 1341 |
Сарухан | Маниса | 1300 – 1410 |
Текеоглу (произлизат от Хамидоглу) | Анталия | 1321 – 1423 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Osmanlı Medeniyeti (Османска Цивилизация) // Архивиран от оригинала на 2019-10-14. (на турски)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Cahen, Claude – Pre-Ottoman Turkey, 1 август 2008.
- ((en)) Abazov, Rafis – Palgrave Concise Historical Atlas of Central Asia.
- Карахасан-Чънар, Ибрахим – Светът на Исляма, част II, Издателство ЛИК, София, 2006.