Направо към съдържанието

Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии
Marie-Amélie de Bourbon-Siciles
кралица на Франция

Родена
Починала
24 март 1866 г. (83 г.)
ПогребанаФранция

РелигияКатолическа църква
Управление
Период1830 – 1848
Други титлипринцеса на Неапол и Сицилия
Герб
Семейство
РодНеаполитански Бурбони
БащаФердинанд I от Двете Сицилии
МайкаМария-Каролина Австрийска
Братя/сестриМария-Тереза Бурбон-Неаполитанска
Мария-Антония Бурбон-Неаполитанска
Луиза Мария Амалия дьо Бурбон-Двете Сицилии
Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска
Франческо I (Двете Сицилии)
Леополд от Неапол-Сицилия
СъпругЛуи-Филип (25 ноември 1809 – 26 август 1850)
ДецаЛуиза Бурбон-Орлеанска[1]
Клементина Бурбон-Орлеанска
Подпис
Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии в Общомедия

Мария-Амалия Бурбон-Двете Сицилии (на италиански: Maria Amalia di Borbone-Due Sicilie; * 26 април 1782; † 24 март 1866), е неаполитанска и сицилианска принцеса и кралица на Франция – съпруга на френския крал Луи-Филип.[2]

Произход и ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Мария-Амалия е родена в кралския дворец в Казерта, близо до Неапол, на 26 април 1782 г. като Мария Амалия Тереза де Бурбон, принцеса на Неапол и Сицилия.[2] Тя е дъщеря на неаполитанския крал Фердинанд I и на австрийската ерцхерцогиня Мария-Каролина Австрийска[2] – дъщеря на австрийската императрица Мария Терезия. Племенница е на френската кралица Мария-Антоанета.

Мария-Амалия получава добро възпитание в духа на католическите ценности. Майка ѝ полага големи усилия да бъде част от живота на дъщеря си.[3] Отрано Мария-Каролина и сестра ѝ Мария-Антоанета планират евентуален бъдещ брак между Мария-Амалия и дофина на Франция, но ранната кончина на дофина през 1789 проваля плановете на двете сестри.[4]

Драматичните събития около Френската революция остават траен отпечатък в съзнанието на Мария-Амалия.[5] Пъроначално Неаполитанското кралство не се противопоставя на събитията във Франция, но след отмяната на монархията и екзекуцията на краля и калицата, родителите на Мария-Амалия се присъединяват към Първата антифренска коалиция от 1793 г. Въпреки че през 1796 е постигнато примирие, през 1798 конфликтът избухва отново и цялото неаполитанско кралско семейство решава да се евакуира на остров Сицилия[2] на борда на един британски кораб. По време на пътуването към Сицилия умира братът на Мария-Амалия Алберто, когото семейството погребва в Палермо малко след пристигането си на острова.

По време на изгнанието си Мария-Амалия се запознава с бъдещия си съпруг – Орлеанския херцог, който също е напуснал дома си в революционна Франция.[2] Бащата на Луи-Филип е гилотиниран по време на Революцията, въпреки че първоначално я подкрепя.[6]

Мария-Амалия и Луи-Филип се женят през 1809 г.[7], след което Мария-Амалия получава титлата Херцогиня на Орлеан. През 1814 г. тя и съпругът ѝ се установяват във Франция, но отново са принудени да напуснат страната по време на Стоте дни на Наполеон. По време на Реставрацията на

Бурбоните Мария-Амалия и съпругът ѝ са принудени да се справят с разстроените финанси на семейството, което няма приходи извън издръжката, която получават от Англия.[7] По това време Мария-Амалия и семейството ѝ живеят в Пале Роял, който е обновен в първоначалния си въд, което им струва почти единадесет милиона франка.[8]

Кралица на Франция и емиграция

[редактиране | редактиране на кода]

През 1830 г. Луи-Филип се възкачва на френския престол след събитията, известни като Юлска революция, а Мария-Амалия е обявена за кралица на Франция. Тя обаче не играе активна роля в политиката на съпруга си.[9]

През 1848 г. във Франция избухва нова революция, което принуждава съпруга на Мария-Амалия да абдикира от престола. Кралското семейство емигрира в Англия, а монархията във Франция отново е отменена.[7] В Англия Луи-Филип умира две години по-късно, а Мария-Амалия остава да живее на острова до смъртта си на 24 март 1866.[10]

Мария-Амалия и Луи-Филип имат десет деца:

  1. hedendaagsesieraden.nl
  2. а б в г д Marie Amélie Thérèse // Encyclopædia Britannica (11th ed.). Т. 17. Cambridge University Press., 1911. с. 70.
  3. Dyson. C.C, The Life of Marie Amelie Last Queen of the French, 1782 – 1866, BiblioBazaar, LLC, 2008, p. 31.
  4. Dyson, pp. 35, 37
  5. Dyson, p. 39.
  6. Dyson, p. 100.
  7. а б в Dyson, C. C: The life of Marie Amélie last queen of the French, 1782 – 1866. With some account of the principal personages at the courts of Naples and France in her time, and of the careers of her sons and daughters (1910)
  8. Dyson, p. 153.
  9. Marie-Amélie de Bourbon profile // Encyclopædia Britannica. 2009.
  10. Dyson, p. 306.