Марко Бочар
| Марко Бочар | |
| революционер | |
 | |
| Роден |
около 1788 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Кръстьо Бочар |
| Деца | Катерина Бочар |
| Подпис |  |
| Марко Бочар в Общомедия | |
Марко Бочар или Маркос Боцарис (на гръцки: Μάρκος Μπότσαρης; на албански: Marko Boçari) е водач на сулиотите в Османски Епир. Герой от Сулиотската война и Гръцката война за независимост. По произход е сулиот, въпреки че има спорове относно етническия произход на баща му революционера Кръстьо Бочар. Самият Марко е двуезичен, знаел е албански и гръцки.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Марко Бочар е роден през 1790 година в Сули, Епир, като втори син на Кръстьо Бочар. Има три деца - двама сина и дъщеря, известната красавица Катерина Бочар.
След превземането на Сули през 1803 година Марко Бочар бяга с останалите Сулиоти на Йонийските острови, където се включва във френския албански полк. През 1814 година се присъединява към Филики Етерия и взима участие в Гръцката война за независимост срещу Османската империя. Отличава се при първата обсада на Месолонги в 1822-1823 година. В нощта на 21 август 1823 г. Марко Боцарис пленява Мустай Паша, ръководител на авангарда на османската войска, но по-късно е застрелян в главата в битката при Кърпеница.[2] Тогава негов знаменосец е Демир Трайко Цветков от Крушево.[3]
Марко Бочар е възпят от Виктор Юго и е герой и в повестта „Гибелта на Сули“ на Прокоп Хохолоушек. [4] Неговият син Димитриос Боцарис (1813-1870) е три пъти министър на войната на Кралство Гърция, а дъщеря му Катерина Боцарис е първа придворна дама, като част от антуража на кралица Амалия Гръцка.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Марко Бочар е наречена улица в квартал „Христо Смирненски“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Katherine Elizabeth Fleming. The Muslim Bonaparte: diplomacy and orientalism in Ali Pasha's Greece. Princeton University Press, 1999. ISBN 978-0-691-00194-4, p. 99: "The Souliotes were a Greek-speaking tribe of Albanian origin"
- ↑ Dakin, Douglas (1973). The Greek struggle for independence 1821–1833. Berkeley: University of California Press. p. 102. ISBN 978-0-520-02342-0.
- ↑ Майски, Н. К. Демиръ Трайко // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 14.
- ↑ Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, Държавно издателство Народна просвета, София 1980 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Песен за Video в
