Миноноска
Миноноската е специален минен съд с водоизместимост от 20 до 100 тона, въоръжен с мини или торпеда. В ред страни (Руска империя, Германия, Австро-Унгария и Швеция) разграничение между 2 класа кораби: миноноски и минни катери официално не е правено, но въпреки това минните катери имат по-малки размери, отколкото миноноските (5 – 16 тона).
Носители на прътни и буксируеми мини се наричали минни баркаси, минни катери, минни лодки, минни шлюпки. С времето в документите на Морското министерство на Руската империя се появил термина „миноноска“, от заповед на генерал-адмирала Великия княз Константин Николаевич от 15 април 1878 г.
Особености на конструкцията
[редактиране | редактиране на кода]Главно качество на миноноската е голямата скорост. Повишаването на скоростта се достига за сметка на облекчаване на корпуса на съда, който се строял от тънки листа висококачествена стомана. Непотопяемостта на миноноската се осигурявало с разделянето на корпуса на водонепроницаеми отсеци в седем отделения: таранно, носово, минно, прогарно, огнярско, машинно и кърмово. В кърмовото отделение се намира командирът, в него се намира щурвала, а над отделението, над горната палуба, има кула. Отгоре корпусът е прикрит от изпъкнала стоманена палуба.
Освен това голямата скорост на хода се достига за сметка на използването на машини с особена конструкция (за сметка на по-леки детайли тяхната пределна мощност е 10 – 20 пъти аналогичния показател при машините на броненосците), а също специално разработени гребни винтове и валове.
Миноноските се въоръжават с приспособления за използване на три вида мини:
- прътни мини (на носови прътове с дължина 8 – 9 метра)
- самодвижещи се мини конструкция на Робърт Уайтхед (в подвижни или стационарни минни апарати)
- метателни мини.
Тип | Години на строеж |
Построено единици |
ТТД | Разпределение по флотовете |
Години на извеждане от строй |
---|---|---|---|---|---|
„Дракон“ | 1877 – 1878 | 77 | 25 t., ПМ, котел, 13 въз., 350 kg въглища, 100 – 150 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 | БФ: 58; ЧФ: 6; ТОФ: 13 | 1906 – 1909 |
„Руски тип“ | 1878 – 1879 | 6 | 30 t, ПМ, 14 въз., 1х381 mm ПТА, 1х1х37/28 | БФ: 3; ТОФ: 3 | 1906 – 1909 |
„Скорпион“ | 1878 – 1879 | 3 | 25 t, 12 въз., 225 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 | ЧФ: 3 | 1906 – 1909 |
„Лук“ | 1878 – 1879 | 11 | 21 t, ПМ, 12въз., 110 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 | БФ:8; ЧФ: 3 | 1906 – 1909 |
„Самопал“ | 1878 | 2 | 32 t, ПМ, 13 въз., 350 мили, 1х381 mm, 1х1х37/28 | БФ:2 | 1906 – 1909 |
„Кефаль“ | 1878 | 1 | 13 t, ПМ, 12 въз., 1х381 mm НТА | ЧФ | 1906 – 1909 |
„Сулин“ | 1878 | 4 | 25 t, ПМ, 12 въз., 260 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 | ЧФ | 1906 – 1909 |
проект на Л. Никсон | 1904 | 10 | 35 t, ДВГ, 20 въз., 400 мили, 1х450 mm ПТА, 1х45 mm, 2х7,62 mm | ЧФ; БФ | 1921 – 1950 |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Минен катер
- Минен транспорт
- Морска мина (изначалното определение за торпедото е „самодвижеща се мина“)
- буксируема мина – първото въоръжение на първите минни катери (морска мина буксируема в атака с помощта на въже)
- прътна мина – мина, закрепена на 5-метров прът пред минния катер, взривяваща се при таранен удар
- метателна мина – считана за перспективна алтернатива на първите торпеда (10-дюймов морски миномет с 25 kg динамит и далечина на стрелбата 30 метра)
- към 1900 г. от 111 руски миноноски построени 1878 г., на 46 са поставени морски миномети, на 43 неподвижни торпедни апарати и на 14 въртящи се торпедни апарати[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Афонин Н. Н., гл.ред. Миноноски российского флота Архив на оригинала от 2018-08-14 в Wayback Machine.. Изд-во: Гангут. ISBN 5-85875-016-8
- Справочник по флоту на 1903 г.
- Миноноски (1.01.1856 – 31 януари 1892)[неработеща препратка]
- Архив фотографий
- Строительство малых минных судов в России и других странах
- Носители „Электрических скатов“
- Предшественники торпедоносцев Архив на оригинала от 2007-05-25 в Wayback Machine.
- Миноноска (минный катер) „Чесма“ (Фото) Архив на оригинала от 2009-01-24 в Wayback Machine.
- Миноноска „Канарейка“ (Фото)
- ↑ „Предшественники Торпедоносцев“ журнал „Моделист-Конструктор“ № 12 1985 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миноноска“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |