Направо към съдържанието

Миноноска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Миноноска №61 тип „Дракон“.

Миноноската е специален минен съд с водоизместимост от 20 до 100 тона, въоръжен с мини или торпеда. В ред страни (Руска империя, Германия, Австро-Унгария и Швеция) разграничение между 2 класа кораби: миноноски и минни катери официално не е правено, но въпреки това минните катери имат по-малки размери, отколкото миноноските (5 – 16 тона).

Носители на прътни и буксируеми мини се наричали минни баркаси, минни катери, минни лодки, минни шлюпки. С времето в документите на Морското министерство на Руската империя се появил термина „миноноска“, от заповед на генерал-адмирала Великия княз Константин Николаевич от 15 април 1878 г.

Особености на конструкцията

[редактиране | редактиране на кода]

Главно качество на миноноската е голямата скорост. Повишаването на скоростта се достига за сметка на облекчаване на корпуса на съда, който се строял от тънки листа висококачествена стомана. Непотопяемостта на миноноската се осигурявало с разделянето на корпуса на водонепроницаеми отсеци в седем отделения: таранно, носово, минно, прогарно, огнярско, машинно и кърмово. В кърмовото отделение се намира командирът, в него се намира щурвала, а над отделението, над горната палуба, има кула. Отгоре корпусът е прикрит от изпъкнала стоманена палуба.

Освен това голямата скорост на хода се достига за сметка на използването на машини с особена конструкция (за сметка на по-леки детайли тяхната пределна мощност е 10 – 20 пъти аналогичния показател при машините на броненосците), а също специално разработени гребни винтове и валове.

Миноноските се въоръжават с приспособления за използване на три вида мини:

Тип Години
на строеж
Построено
единици
ТТД Разпределение
по флотовете
Години на извеждане
от строй
„Дракон“ 1877 – 1878 77 25 t., ПМ, котел, 13 въз., 350 kg въглища, 100 – 150 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 БФ: 58; ЧФ: 6; ТОФ: 13 1906 – 1909
„Руски тип“ 1878 – 1879 6 30 t, ПМ, 14 въз., 1х381 mm ПТА, 1х1х37/28 БФ: 3; ТОФ: 3 1906 – 1909
„Скорпион“ 1878 – 1879 3 25 t, 12 въз., 225 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 ЧФ: 3 1906 – 1909
„Лук“ 1878 – 1879 11 21 t, ПМ, 12въз., 110 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 БФ:8; ЧФ: 3 1906 – 1909
„Самопал“ 1878 2 32 t, ПМ, 13 въз., 350 мили, 1х381 mm, 1х1х37/28 БФ:2 1906 – 1909
„Кефаль“ 1878 1 13 t, ПМ, 12 въз., 1х381 mm НТА ЧФ 1906 – 1909
„Сулин“ 1878 4 25 t, ПМ, 12 въз., 260 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28 ЧФ 1906 – 1909
проект на Л. Никсон 1904 10 35 t, ДВГ, 20 въз., 400 мили, 1х450 mm ПТА, 1х45 mm, 2х7,62 mm ЧФ; БФ 1921 – 1950
  1. „Предшественники Торпедоносцев“ журнал „Моделист-Конструктор“ № 12 1985 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миноноска“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​