Направо към съдържанието

Мокрешево

Мокрешево
Şükrüpaşa
— село —
Турция
41.9342° с. ш. 27.5122° и. д.
Мокрешево
Мармара
41.9342° с. ш. 27.5122° и. д.
Мокрешево
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина358 m
Население147 души (2000)
Пощенски код39000
Телефонен код0288

Мокрешево или Мокрешово (на турски: Şükrüpaşa, Шюкюрпаша) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.

Селото се намира в Странджа на 22 километра северно от вилаетския център Лозенград (Къркларели), на границата с България.

В 19 век Мокрешево е българско село в Бунархисарска кааза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мокроншово (Mocronchovo) е село с 60 домакинства и 318 жители българи.[1]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мокрешево силно пострадва. Всичките 60 къщи са изгорени, а населението е избягало.[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 60 български екзархийски семейства.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мокрешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Мокрешево се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Родени в Мокрешево
  • Вълчо Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[5]
  • Михаил Илиев – Белият мустак, касиер на революционния комитет на ВМОРО в селото през 1902 година[6]
  • Стоян Добрев (1876 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 40-41.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 666.
  6. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.