Мокша
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Част от серията статии за |
Индуизъм |
---|
Вярвания и обреди |
Писания |
Свързани теми |
Мокша (на санскрит:मोक्ष) или мукти (санскрит: मुक्ति) е индуистко понятие, означаващо освобождение от самсара, кръгът на преражданията, включващ всичките страдания и ограничения на светското съществуване. Мокша е преминаване отвъд съществуването в света на явленията, състояние на висше съзнание, в което материята, енергията, времето, пространството, причинността (карма) и други черти на реалността, позната чрез сетивата, се разбират като част от космическата илюзия (Мая). Мокша се преживява в този живот като изчезване на чувството за „аз“ като егоистична личност, чрез което се разкрива вечният чист дух, който се намира в същността на битието. В това състояние на пълна удовлетвореност, крайна цел на пътеката на йога, условността на нама-рупа (име-форма) изчезва и се разкрива вечната идентичност с духа.
Същност
[редактиране | редактиране на кода]Мокша се разбира като крайното освобождение от светското разбиране за аза, разхлабването на хватката на двойствеността, която е неизменна част от живота в света на явленията и осъзнаване на фундаменталната природа на аза, която е съществуване-съзнание-блаженство (сатчитананда), преживяване, което е неописуемо и отвъд сетивата. Според адвайта веданта при освобождението индивидуалната душа (атман) се осъзнава като едно с Основата на цялото битие – източникът на целия феноменален свят, Брахман. Осъзнава се, че егото, азът като отделно съществуваща единица, никога в действителност не е съществувал. Индивидуалната душа, атман, няма форма, тя е отвъд битието и небитието, отвъд всякакво осезаемост и разбиране. В адвайта веданта абсолютната истина или Брахман е безформена, непроявена, неличностна и недействена. Мокша е единение с това единство. В двайта веданта се вярва, че между индивидуалната душа и Бог (Брахман) винаги остава различие. Във вайшнавизма мокша означава изоставяне на всичко материално и установяване на индивидуалното съществуване като преданоотдаден служител на Вишну, чрез практиката на бхакти йога и прапати (предаване). Във вайшнавизма мокша е вечното изпълнено с любов единение с Бог (Ишвара или Кришна) и се счита за най-висшето усъвършенстване на съществуването. Преданоотдаденият (бхакта) отива в обитанието на Всевишния в съвършено състояние, но запазва неговата или нейната индивидуална идентичност в духовна форма с лични черти, вкусове, забавления и т.н.
Средства за постигане на мокша
[редактиране | редактиране на кода]Ключова за постигането на мокша е атма-джнана (себеосъзнаване, себереализация). Основните дисциплина за постигане на мокша са четири: джнана йога (единение чрез мъдрост), раджа йога (единение чрез медитация), бхакти йога (единение чрез преданоотдаденост) и карма йога (единение чрез отдаване на деянията на Всевишния).
Компоненти на мокша
[редактиране | редактиране на кода]В мокша е крайния покой (шанти), крайното познание (видеха) и крайното просветление (кайваля).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Cort, John E. (2001a). Jains in the World : Religious Values and Ideology in India. Oxford University Press, ISBN 978-0-19-513234-2.
- Fohr, Sherry (2015). Jainism: A Guide for the Perplexed. Bloomsbury Publishing, ISBN 978-1-4742-2756-8.
- Harvey, Graham (2016). Religions in Focus: New Approaches to Tradition and Contemporary Practices. Routledge.
- Harvey, Peter (2013). An Introduction to Buddhism. Cambridge University Press.
- Jain, S. A. (1992). Reality: English Translation of Srimat Pujyapadacharya's Sarvarthasiddhi (Second). Jwalamalini Trust, https://archive.org/details/Reality_JMT
- Jain, Vijay K. (2011). Acharya Umasvami's Tattvarthsūtra (1st). Uttarakhand: Vikalp Printers, ISBN 978-81-903639-2-1, https://books.google.com/books?id=zLmx9bvtglkC
- Jaini, Padmanabh (1980), Wendy Doniger (ed). Karma and Rebirth in Classical Indian Traditions. University of California Press, ISBN 978-0-520-03923-0, https://archive.org/details/bub_gb_4WZTj3M71y0C.
- Jaini, Padmanabh S. (1998). The Jaina Path of Purification. Delhi: Motilal Banarsidass, ISBN 978-81-208-1578-0.
- Makransky, John J. (1997). Buddhahood Embodied: Sources of Controversy in India and Tibet. SUNY.
- Rahula, Walpola (2007). What the Buddha Taught. Grove Press.
- Sarma, S N (1966). The Neo-Vaisnavite Movement and the Satra Institution of Assam. Gauhati University, ISBN 978-8173310263.
- Sharma, Arvind (2000). Classical Hindu Thought: An Introduction. Oxford University Press, ISBN 978-0195644418.
- Spiro, Melford E. (1982). Buddhism and Society: A Great Tradition and Its Burmese Vicissitudes. University of California Press.
|