Направо към съдържанието

Негованка

Негованка
43.0225° с. ш. 25.2731° и. д.
43.2108° с. ш. 25.5414° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Габрово
Община Севлиево
Област Велико Търново
Община Велико Търново
Община Павликени
Дължина46,3 km
Водосб. басейн172,7 km²
Начало
Мястона 1,8 km ЮИ
от село Идилево,
община Севлиево
Координати43°01′21″ с. ш. 25°16′23.16″ и. д. / 43.0225° с. ш. 25.2731° и. д.
Надм. височина520 m
Устие
Мястодесен приток на река РосицаЯнтраДунавЧерно море
Координати43°12′38.88″ с. ш. 25°32′29.04″ и. д. / 43.2108° с. ш. 25.5414° и. д.
Надм. височина67 m

Негованка е река в Северна България, област Габрово – община Севлиево и Област Велико Търново – общини Велико Търново и Павликени, десен приток на река Росица. Дължината ѝ е 46,3 km.

Негованка води началото си от извор, каптиран в чешма, който се намира на 1,8 km югоизточно от село Идилево, община Севлиево. Друго близко село е Буря (Малкочево), на изток от извора. Между Буря и Ново село, и местността Кална Курия има 9 рибарника и язовира, които задържат водата на реката. Важно значение за нея има карстовият извор на северозапад от Ново село. Тече на север в дълбока долина, като преди и след село Емен образува живописен антецедентен пролом, т.нар. Еменски пролом. Той се състои от две части, наречени Горен и Долен Боаз, разделени от малко долинно разширение. След пролома течението ѝ става със североизточно направление, долината ѝ се разширява и при село Ресен се влива отдясно в река Росица на 67 m н.в. Каньонът е образуван в аптски ургонски вародици, т.е. тяхна възраст е от кредния период. Бележитият наш археолог Рафаил Попов намира сред следите от неолитно селище останки от бита на жителите му отпреди 6000 г.[1][2]

Водосборният басейн на реката е 172,7 km2, което представлява 7,6% от водосборния басейн на Росица.

Негованка има два по-значителни притока – Сушица, ляв, идващ от село Добромирка, вливаш се на юг от село Емен и Пещера (Мусинска река) – десен приток, вливащ се в Негованка на североизток от Мусина.[3]

Средногодишният отток на река Негованка е 138 l/s, но с големи колебания през годината. Коефициентът на неравномерност на оттока се колебае между 2,1 (за юли) и 6,8 (за март). Пълноводието на реката е в периода февруари-май. Най-маловодни са месеците август и септември. Постоянният отток на реката (т.е. този формиран от изворните води) съставлява около 1/3 от общото водно количество през годината. От непостоянния отток дъждовното подхранване (съставляващо 50% от общия) преобладава над снежното (17%). Понякога през особено сухи години реката пресъхва за 15 – 40 дни. През зимата се случва да замръзне за 20 – 30 дни през януари-февруари. Негованка се отличава от останалите реки в региона със сравнително големи колебания в температурата на водата – от 0 °С до 23,2 °С. Най-висока е температурата на водата в края на юни.

Водата на реката е бистра, но след пролетните дъждове помътнява. Мътността е 500 – 3000 g/m3. Минерализацията е 200 – 400 mg/l.

По течението на реката са разположени 4 села:

Водите на реката се използват главно за напояване. В горното течение 3 микроязовира, а след село Емен – язовир „Негованка“.

Произходът на името Негованка има две известни тълкувания. Първото е, че идва от латински език и означава „къса река с близък извор“. Според втората версия названието на реката се свързва с пълководец от времето на хан Омуртаг – заратракана Онегавон. По-правдоподобна е първата версия. В България има села с имената Негован, Негованци и Неговановци и всички те са разположени край малки реки.

  1. Боев, З. 1984. Експедиция „Еменски каньон – 84“. – Природа и знание, 10: 21.
  2. Боев, З. 1985. Природната забележителност „Каньонът на река Негованка“. – Природа, БАН, 3: 89 – 91.
  3. „По река Негованка. Еменският каньон“ – Васил Дойков и Галин Петров

Бележки и източници

[редактиране | редактиране на кода]