Неделко Попнеделков
| Неделко Попнеделков | |
| общественик | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 1960 г.
|
Неделко Попнеделков (изписване до 1945 година: Недѣлко попъ Недѣлковъ, на гръцки: Νεδέλκος, Δέλιος Παπανεδέλκος) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно югославски функционер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1882 година в кукушкото село Янешево, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След Младотурската революция от юли 1908 година е член на Народната федеративна партия (българска секция) и участва в похода към Цариград.
В периода 1920 – 1930 г. е сътрудник на съветското разузнаване в Солун.[1] След 1925 година се присъединява към ВМРО (обединена) и участва в разпространението на вестниците „Македонско дело“ и „Федерасион Балканик“ в Егейска Македония.[2] Неколкократно е затварян от гръцките власти в Акронавплия на Пелопонес.[3] След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година на 30 юни заедно с Атанас Пейков, Лазар Дамов, Андрей Чипов и още 23 комунистически затворници от български произход Попнеделков е освободен по настояване на Солунския български клуб пред германските окупационни власти. Това става след като те декларират пред властите български произход. Съпругата на Попнеделков е германка, а брат му е деец на Солунския български клуб.[4] След освобождаването си се присъединява към Националния освободителен фронт на Гърция, отново е заловен от гръцките власти и затворен в затвора „Павлос Мелас“, но отново е освободен по настояване на Българския клуб.[5] Става войнствен член на Клуба.[6][7]
След Гражданската война в Гърция се установява в Народна Република Македония, където е член на ръководството на Сдружението на македонците от Егейския дял на Македония и работи като технически ръководител в държавно предприятие по строителството. След скъсването между Сталин и Тито е хвърлен в затвора като поддръжник на СССР и ГКП.[8] Умира през 1960 година в Скопие[9].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Alekseyev Попнеделков Неделко Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. М., 2012, стр. 617.
- ↑ Андоновски, Христо. Вистината за Егејска Македонија. Скопје, Мисла, 1971. с. 70. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΡΙΖΟΣΠΑΣΤΗΣ Φύλλο: 15/6/1936, Σελίδα: 4
- ↑ Ποιοι πολέμησαν και ποιοι ήταν οι συνεργάτες των κατακτητών, Λεωνίδας Στρίγγος, Ριζοσπάστης Φύλλο: 10/11/1981, Σελίδα: 3 & 7
- ↑ Η Κατοχή εν Μακεδονία Βιβλίο Πρώτο, Αθάν. Ι. Χρυσοχόου έτος 1949, Θεσσαλονίκη. σελ 34-35
- ↑ Η βουλγαρική προπαγάνδα στη γερμανοκρατούμενη Μακεδονία Βουλγαρική λέσχη Θεσσαλονίκης 1941-1944, σελ 32 Καρδάρας Χρήστος Δ. Εκδόσεις Επικαιρότητα
- ↑ Λεηλασία Φρονημάτων, τόμος Α', Κολλιόπουλος Εκδόσεις Βάνιας. σελ 37
- ↑ Alekseyev Попнеделков Неделко Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. М., 2012, стр. 617.
- ↑ Литовски, Александар. Јубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.77-78
