Направо към съдържанието

Никола Пенчев (химик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския химик. За ветерана от Втората свеовна война вижте Никола Пенчев (ветеран).

Никола Пенчев
български химик

Роден
1901 г.
Починал
1983 г. (82 г.)

Учил вСофийски университет
Семейство
БащаПетър Пенчев
ДецаЕлка Пенчева

Никола Петров Пенчев е български учен химик, доктор на химическите науки, член-кореспондент на БАН, дългогодишен професор по аналитична химия в химическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Лауреат на Димитровска награда (1959 г.).[1][2]

Най-съществени са научните му приноси в областта на анализа и геохимията на благородните газове. Създава първите в света методи за анализ на неон, за пълен анализ на всички благородни газове в природни обекти.

Роден е в София на 31 юли 1901 г.

Син е на проф. Петър Пенчев и баща на проф. дгн. Елка Пенчева (така наречената "научна династия" Пенчеви).

През 1920 г. Завършва I Мъжка гимназия в София с Първа награда. През 1924 г. се дипломира по специалността „Химия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, също с пълно отличие. Назначен е като асистент първоначално по неорганична химия, а след това по аналитична химия. Още първите му оригинални научни трудове са докладвани във Френската академия на науките и отпечатани в нейните издания. От 1924 до 1942 г. е асистент и доцент към катедрата по аналитична химия[3].

В периода 1929 – 1932 г. специализира в Париж в Колеж дьо Франс при проф. A. Lepape, в Institut de Chimie-Physique и в Institut Optique. По същото време става член на Дружеството по физикохимия в Париж.

В периода 1943 – 1971 г. е професор по аналитична химия във физико-математическия (по-късно химически) факултет на Софийския университет[2] и ръководител на катедрата по аналитична химия.[4] Подготвя 47 випуска химици и 13 випуска фармацевти, като чете лекции по аналитична химия, микроанализ и специален аналитичен практикум. Въвежда модерните теории на Арениус, Брьонстед и Лаури.

През 1961 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките.

Починал в София на 30 юли 1983 г.

Най-съществени са приносите на Пенчев в областта на анализа и геохимията на благородните газове. Създава първите в света методи за анализ на неон, за пълен анализ на всички благородни газове в природни обекти (главно минерални води и газове), спектрални методи за анализ на криптон и ксенон, и нови – за хелий и аргон.[5]

Разкрива за пръв път важни геохимични генетични закономерности. Прави основния за ядрената физика извод, че за разлика от хелия, неонът не се произвежда в природата при интензивни ядрени процеси. Установява за първи път геохронологичното значение на съотношението хелий – аргон и го свързва с относителната геоложка възраст на флуидите и геоложката среда. Върху тези изследвания и оригинални методи, цитирани и препечатвани като класика в чужбина, световни авторитети изграждат свои теории и концепции.

Определя за пръв първи път съдържанието и геохимичното поведение на благородните газове, както и геоложката възраст на българските минерални води. Съставя първата „хелиева карта“ на България ( засекретена - не се публикува). Работи върху хидрохимията на редките и разсеяни елементи в българските минерални води, в газогенния и тегловия анализ. Създава полумикро- и микрометоди за елементен анализ на сложни органични и неорганични обекти. Важни са приносите му в областта на макро-, полумикро- и микротегловия анализ, съчетани с химични, физикохимични и кристалографски изследвания върху нови утаечни скали и тегловни форми. Около 100 са публикациите му в България и чужбина, цитиран и признат е в научните кръгове от цял свят.[6]

Ръководи множество дипломанти, докторанти, специализанти. По покана изнася лекции в чужбина и участва с доклади и официално председателство във важни международни форуми (като UPAC и др.)

В съавторство с проф. Б. Загорчев написват учебниците „Кратък курс по аналитична химия“ (1950), „Курс по аналитична химия“ (1951, 1955, 1959, 1961, 1963, 1966) и „Качествен анализ“ (1953, 1955, 1964).

  • Лауреат на Димитровска награда за наука (1959 г.)
  • Ордени: „Република България“ I степен (1981 г.); „Св. Св. Кирил и Методий“ I степен (1960 г.) и II степен (1957 г.); „Червено знаме на труда“ (1976 г.); за „Гражданска заслуга“ (1939 г.)
  1. Цалев, Д. Л. “Към 110-годишнината от рождението на чл.-кор. проф. дн Никола Петров Пенчев: с любов, признателност и преклонение” // Химия и индустрия 82 (3−4), 58–64. 2011.
  2. а б 35 години от смъртта на професор Никола Пенчев // calendar.dir.bg. Посетен на 2 март 2020.
  3. Софийски Университет. Кратка история на катедра Аналитична химия // "Кратка история на катедра Аналитична химия", С. Кирилова, СУ, 2005.
  4. Кирилова, Савина. Кратка история на катедра Аналитична химия // СУ, 11 март 2015. Посетен на 2 март 2020.
  5. Бончев, П.Р. 100 години от рождението на проф. Никола Пенчев // Списание на БАН. 2001. с. 114 (4-6).
  6. Цалев, Димитър. АХ! – Любимата Катедра. Книга-албум за Катедрата по аналитична химия. София, Издание на Клуба на неостаряващите химици, https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/171456/1204515/version/1/file/KAH+book_Part2of2_2nd+e-edn2017.pdf+София, 2017. с. 106-111; 132-138.