Петър Пенчев (физик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Пенчев.

Петър Пенчев
български физик
Роден
Починал
1956 г. (82 г.)

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Учил при проф. Порфирий Бахметиев
проф. Пиер Кюри и проф. Пол Ланжвен
проф. Йоханес Щарк
Работил в Софийски университет

Петър Бенев Пенчев е български физик, професор, пионер в областта на естествената радиоактивност и постиженията му го определят като родоначалник на българската ядрена физика. Посвещава живота си на изследванията на радиоактивността на българските води (минерални, сондажни и други) и съпровождащите ги газове. Разработва нови методи и апарати за изследване на радиоактивността на термалните извори, както лабораторно, така и на място. Създава нов тип леснопреносими електрометри, както и нова методика за градуиране на уредите, оригинална методика на събиране, съхранение, извличане и за количествено и за качествено определяне на радиевата еманация, за еталониране на апаратурата за измерване на радий и др. Така той става създател на българската ядрена физика.

Резултатите от проучванията му допринасят за развитието на балнеологията в България.

Първият представител на научната „династия“ Пенчеви – три поколения български професори, заедно със сина му проф. Никола Пенчев (химик) и внучката му проф. д-р Елка Пенчева.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на учените Петър Пенчев и Никола Пенчев на дома им на ул. "Генерал Паренсов", София

Роден е на 18 януари 1873 г. в с. Гъбене, Габровски окръг, в бедно семейство на ковач. От дете е много любознателен. Основното си образование завършва в родното си село с отличен успех. През 1884 г. общината отпуска средства за продължаване на образованието на будното дете в петокласното училище в Севлиево. От 1889 до 1891 г. учи в държавната реална гимназия в Сливен, която по онова време, наред с Априловската гимназия в Габрово, се е славила с добрата си организация и отлични учителски кадри. Средното образование завършва също с отличен успех.

През 1891 г. се записва за редовен студент в естествонаучния клон на физико-математическия отдел при Висшето училище в София (по-късно преименувано на Софийски университет) по специалност „Химия и физика“. Слуша лекции по магнетизъм и електричество при проф. Порфирий Бахметиев. Още като студент заедно с него публикува в авторитетното списание „Журнал русского физико-химического общества при Санкт-Петербургском университете“ 2 научни статии: „Калориметрические исследования коллоидалного серебра“ (1893) и „Електрические токи просачивания“ (1894). През същата година завършва Висшето училище с отличен успех.

Преподава в Казанлъшкото педагогическо училище, а през 1895 г. е назначен за асистент в катедрата по експериментална физика във Висшето училище. През учебните 1904 – 1905 и 1905 – 1906 г. е изпратен на специализация в Гьотинген (при нобеловия лауреат проф. Йоханес Щарк) и Сорбоната (Париж), където работи известно време върху радиоактивните явления. Специализацията на П. Пенчев при проф. Пиер Кюри, по време на която се запознава с методиката на радиоактивните изследвания, го насочва и определя еднозначно неговите интереси в областта на радиоактивността. Пръв в България говори за теорията на Айнщайн и изнася редица беседи на тази тема.

През 1933 г. е извънреден професор при катедрата по експериментална физика[1].

През живота си издава и множество публикации, учебници и помагала. Награден е с ордена „Св. Александър“ IV степен (1929). Удостоен с Димитровска награда за „научните му трудове и изследвания относно радиоактивността на минералните и студени извори в България“ (1953).

Източници[редактиране | редактиране на кода]