Овация
Овацията (на латински: ovatio; на старогръцки: πεζὸς θρίαμβος) е форма на римския триумф[1] и представлява тържествено влизане пеш или на кон на военачалник-победител в Рим.[2] Овацията се получавала, когато войната не е на ниво държави;[3] при победа над „по-недостойни“ противници (като роби и пирати);[3] когато победата е постигната без кръвопролития или с по-малка опасност за генерала и армията му; когато войната не е напълно довършена.[3]
При овацията, честваният влизал в града пеш или на кон.[4] Празнуващият не бил облечен във величествена пурпурна роба (toga purpurea), украсена със злато, а носил обикновена тога (toga praetexta) с каквато се обличали магистратите;[1] в ръцете си не носил скиптър;[1] вместо с лавров венец (corona triumphalis) го окичвали с корона от мирта (ovalis corona);[5] самото шествие не се огласяло от тромпети и не било водено от сената, а в него участвали конници и плебеи.[3] Музиката се осигурявала от музиканти свирещи на флейти, обикновено не присъствали и войниците на генерала.[3] Церемонията завършвала с принасяне на жертва овца, а не като при триумфа – когато в жертва се принасял бик.[6]
Първата овация в историята е на Публий Постумий Туберт,[7] а вероятно най-известната е на Марк Лициний Крас след въстанието на Спартак.[8] Правото на овация имат само сенаторите. През периода на принципата, овация се присъжда само на членове на императорската фамилия.[4] Последният генерал, който не е член на императорското семейство и празнува овация е Авъл Плавций през 47 г.[4]
Получили овация
[редактиране | редактиране на кода]Овациите по времето на Римската република:[9][10]
- 503 пр.н.е. – Публий Постумий Туберт (след сабините)[7]
- 487 пр.н.е. – Гай Аквилий[11]
- 474 пр.н.е. – Аний Манлий Вулзон[12]
- 462 пр.н.е. – Тит Вентурий Гемин Цикурин[12]
- 421 пр.н.е. – Нумерий Фабий Вибулан[13]
- 410 пр.н.е. – Гай Валерий Поцит Волуз[14]
- 390 пр.н.е. – Марк Манлий Капитолин[15]
- 360 пр.н.е. – Марк Фабий Амбуст[12]
- 290 или 289 пр.н.е. – Маний Курий Дентат[16]
- 211 пр.н.е. – Марк Клавдий Марцел[17]
- 207 пр.н.е. – Гай Клавдий Нерон[18]
- 200 пр.н.е. – Луций Корнелий Лентул[19]
- 196 пр.н.е. – Гней Корнелий Блазион[12]
- 195 пр.н.е. – Марк Хелвий Блазион[12]
- 191 пр.н.е. – Марк Флувий Нобилиор[12]
- 185 пр.н.е. – Луций Манлий Ацидин Фулвиан[20]
- 182 пр.н.е. – Авъл Теренций Варон[21]
- 174 пр.н.е. – Апий Клавдий Центон[12]
- 135 пр.н.е. – Марк Перперна[22]
- 99 пр.н.е. – Маний Аквилий[23]
- 71 пр.н.е. – Марк Лициний Крас[8]
- 44 пр.н.е. – Юлий Цезар[12]
- 40 пр.н.е. – Октавиан Август[12]
- 40 пр.н.е. – Марк Антоний[12]
- 36 пр.н.е. – Октавиан Август[12]
Овациите по времето на Римската империя:
- 11 пр.н.е. – Нерон Клавдий Друз[24]
- 9 пр.н.е. (утвърдена 11 пр.н.е.) – Тиберий[25]
- 20 г. – Юлий Цезар Друз[26]
- 40 г. – Калигула[27]
- 47 г. – Авъл Плавций[28]
- 55 г. – Нерон[29]
- 93 г. – Домициан[30]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Дионисий Халикарнаски. Roman Antiquities, книга V, глава 47 // penelope.uchicago.edu. Посетен на 24 февруари 2014.
- ↑ Ovatio // Encyclopedia Britannica. Посетен на 23 февруари 2014.
- ↑ а б в г д The Roman Ovatio (Smith's Dictionary, 1875) // LacusCurtius. Посетен на 24 февруари 2014.
- ↑ а б в Maxfield, Valerie A. The Military Decorations of the Roman Army. Berkeley, University of California Press, 1981. ISBN 978-0-520-04499-9. с. 104 – 105. Посетен на 1 март 2014.
- ↑ Коноли, Питър. Римската армия. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.
- ↑ Плутарх. „Живота на Марцел“, 22 // penelope.uchicago.edu. Посетен на 24 февруари 2014.
- ↑ а б Плиний Стари. „Естествена история“, книга XV, глава 38 // perseus.tufts.edu. Посетен на 24 февруари 2014.
- ↑ а б Плутарх. „Живота на Крас“, 11:8 // penelope.uchicago.edu. Посетен на 24 февруари 2014.
- ↑ G. Rohde. Ovatio, RE XVIII, 1939, стр. 1890 – 1903
- ↑ T. Robert S. Broughton: The Magistrates of the Roman Republic [MRR], Cleveland, Atlanta, 3 vol., 1968 – 1986
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 19 – 20 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Smith, Andrew. Fasti Triumphales: Roman Triumphs // attalus.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 69 – 70 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 77 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 92 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 183 – 184 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 273 – 274 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 294 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 324 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 373 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр. 383 // babel.hathitrust.org. Посетен на 25 февруари 2014.
- ↑
Флор, Epitome of Roman History, книга 2:7 – 8
- ↑ T. Robert S. Broughton. The magistrates of the Roman Republic, стр 3 Архив на оригинала от 2015-04-21 в Wayback Machine..// Посетен на 27 февруари 2014.
- ↑ Йона Лендеринг. Arch of Drusus // livius.org. Архивиран от оригинала на 2014-09-07. Посетен на 26 февруари 2014.
- ↑ Светоний. „Живота на Тиберий“, 9 // penelope.uchicago.edu. Посетен на 28 февруари 2014.
- ↑ Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 554
- ↑ Светоний. „Живота на Калигула“, 49 // penelope.uchicago.edu. Посетен на 28 февруари 2014.
- ↑ Дион Касий. Римска история, книга 61:30.2 // penelope.uchicago.edu. Посетен на 28 февруари 2014.
- ↑ Alan K. Bowman, Edward Champlin, Andrew Lintott. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69, стр. 244
- ↑ Roman Emperors – Titus Flavius Domitianus (A.D. 81 – 96) // luc.edu. Посетен на 26 февруари 2014.
