Огнище
Тази статия е за архитектурна конструкция. За епидемиологичният термин вижте Епидемиологично огнище.
Огнището е място, предназначено за разпалване и поддържане на открит огън.
Хората изграждат и използват огнища от най-дълбока древност. В пещерните седименти от епохата на палеолита се откриват оръдия от кремък, кост и рог, огнища, керамика, и кости на убити животни.[1]
Първите огнища са били изградени от няколко камъка, подредени в кръг. Древните хора обикновено ги изграждали при входа на пещерите, които обитавали. Така освен, че предоставяло топлина и светлина, огнището защитавало пещерата от диви зверове и насекоми.
През Средновековието, огнищата са примитивна камина или печка, изработена от камък или тухли и използвана за готвене, осветление и отопление. Тогава огнищата се разполагали в централната и най-важна част на къщата. Около домашното огнище се събирало цялото семейство. Така огнището в преносен смисъл се превръща в символ и архетип на дома.[2]
Съвременният човек изгражда и използва огнища основно за развлечение, най-често по време на пикник. По същество, барбекюто е модернизирано огнище.
Огнищата се използват и с церемониална цел, както Олимпийският огън и вечният огън, в памет на загиналите за родината войници.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Иванова, Стефанка. Ролята на пещерите в живота на праисторическия човек // Национален Археологически институт с музей при БАН. с. 6. Посетен на 20.08.2016.
- ↑ Желева-Мартинс, Д., „Огнището – архетип на дома“ – В: „Български фолклор“, БАН, Институт по Фолклор, 1995, брой 1 – 2, с.89 – 101