Направо към съдържанието

Отечество (1909)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Отечество.

„Отечество“
Главата на брой № 11, 4 април 1909 година
Информация
Видтри пъти в седмицата
Начало21 февруари 1909 година
Край29 декември 1909 година
Цена10 пари, 5 стотинки; годишен абонамент 40 гроша
Главен редакторЕвтим Спространов
Помощник-редакторДанаил Крапчев
Матей Геров
Тома Карайовов
Илия Мончев
Езикбългарски
Свързани вестнициРодина
Право
Отечество в Общомедия

„Отечество“ е български вестник, излизал в Солун, Османската империя, в 1909 година.

Вестникът е редактиран от Евтим Спространов и е орган на Съюза на българските конституционни клубове.[1]

Реклама на търговската къща „Братя Шавкулови“ в 13 брой на „Отечество“

Излиза три пъти в седмицата (вторник, четвъртък и събота) и се печата в печатницата на Коне Самарджиев и Карабелев. Критикува политиката на младотурците.[2] По време на контрапреврата срещу младотурците излиза с притурка почти всеки ден. От септември 1909 година директор-стопанин е Тома Карайовов, а от брой 60 отговорен редактор е Илия Мончев. В редакцията участват и Данаил Крапчев и Матей Геров.[3] Излизат и няколко броя на френски под името „Патри“ (La Patrie) и на турски под името „Ватан“ (Vatan) с по-главните програмни статии.[1]

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 87 21 февруари 1909 – 29 декември 1909

„Отечество“ стои на български националистически позиции. Като задача си поставя „да изнася легалните становища на българското население под турска власт“. Критикува младотурското управление и полемизира с промладотурски настроения орган на Народната федеративна партия (българска секция)Народна воля“.[1] В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на Илинденско-Преображенското въстание се казва:

Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.[4]

Вестникът защитава правата на българското население и иска оземляване на чифлигарите и организиране на анкета за състоянието им. Противопоставя се на младотурската политика на заселване на мухаджири и назначаване на меарифски учители в Македония. Инициира създаването на фонд за построяване на българска болница в Солун.[1]

Вестникът е спрян на 22 декември след забраната на Съюза на българските конституционни клубове през ноември 1909 година по силата на член 4 от Закона за сдруженията в Османската империя.[1] Общо излизат 87 броя.[5] Заместен е през септември 1910 година от вестник „Право“.[1]

  1. а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 89.
  2. Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920
  3. Крапчев, Данаил. Изминат път. Избрани статии. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1992. с. 347.
  4. Отечество, брой 43, 18 юли 1909.
  5. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 114.