Палеограцано
| Палеограцано Παλαιογράτσανο | |
| — село — | |
  Палеограцано  Палеограцано  Палеограцано | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Велвендо |
| Надм. височина | 960 m |
| Население | 36 души (2021 г.) |
Палеограцано (на гръцки: Παλαιογράτσανο, катаревуса Παλαιογράτσανον, Палеограцанон) е село в Република Гърция, част от дем Велвендо в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Палеограцано е разположено на 960 m надморска височина,[1] в планината Фламбуро (Пиерия), на 7 km източно от Сервия.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята името Παλαιογράτσανο има български корен и вторично добавна гръцка наставка Παλαιο, „Старо“, за да се определи селището по-точно,[3] тоест Старо Грачани.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Свети Илия“ е 1549 година.[4] а „Свети Георги“ е от XVI век.[5] Църквата „Свети Атанасий“ на пътя от Грачани за Старо Грачани стар еднокорабен, недатиран храм. Към 30-те години на XX век е в руини и е реставриран, а в 1960 година е изписан.[6]
В 1528 година Палеограцано има 79 домакинства с 356 жители.[7]
Църквата „Успение Богородично“ е от 1750 година, но е напълно разрушена от турците. В 1910 година е възстановена изцяло. Преди построяването на „Свети Николай“, „Успение Богородично“ е главната енорийска църква на селото.[8]
Църквата „Свети Атанасий“ е от 1850 година.[9] В същата 1850 година е построен централният енорийски храм „Свети Николай“.[10]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Палео-Граска (Paléo-Graska) живеят 660 гърци.[11]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеограчани е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак със 100 къщи.[12]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Палеограцанон (Παλαιογράτσανον), Серфидженска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Палеограцано остава в Гърция.
В 1925 година е построена църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“.[14]
В 1980 година в местността Катна Алония на изхода на селото е построена църквата „Свети Нектарий“.[15]
„Преображение Господне“ е построена в 1980 година.[16] В селото има и църква „Свети Йоан“.[17]
Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 803[1] | 647[1] | 630[1] | 729[1] | 363[1] | 267[1] | 233[1] | 148[1] | 97[1] | 67 | 39 | 36 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 323. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
- ↑ Προφήτη Ηλία Παλαιογρατσάνου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Αγίου Γεωργίου Γριτσιάνης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 15 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Άγιος Αθανάσιος στο Τσιλιπίσιο // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
- ↑ Κοιμήσεως της Θεοτόκου Παλαιογρατσάνου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 18 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Άγιος Αθανάσιος Παλαιογρατσάνου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Άγιος Νικόλαος Παλαιογρατσάνου // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 16 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Άγιοι Θεόδωροι // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 13 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Άγιος Νεκτάριος // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Μεταμόρφωση // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015.
- ↑ Αη Γιάννης // Οι εκκλησιές και τα εξωκλήσια του Βελβεντού. Посетен на 14 януари 2015. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||
