Направо към съдържанието

Паметник на Васил Левски (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паметник на Васил Левски
Бул. „Васил Левски“ с площада и северното лице на Паметника
Бул. „Васил Левски“ с площада и северното лице на Паметника
АвторАнтонин Колар
Изграждане22 октомври 1895 г.
Видпаметник
Размери13 m 
МестоположениеСофия, България
Карта Местоположение
Цветя на паметника
Бул. „Васил Левски“ с площада и южното лице на Паметника
Барелефът на Левски на западното лице на Паметника
Скица на паметника от 1878 г.

Паметникът на Васил Левски е паметник на българския национален герой Васил Левски, разположен в центъра на столицата София, недалеч от мястото, където на 18 февруари (6 февруари стар стил) 1873 година е екзекутиран Левски.

Разположен е в средата на оживено кръстовище, регулирано с кръгово движение, при пресичането на булевардите „Васил Левски“ и „Янко Сакъзов“ и улица „Московска“. Надморска височина 548,747 m.

Той е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица. Паметникът е мястото, където над столетие България се покланя пред своя герой, наричан Апостол на свободата. Ежегодно на 19 февруари хиляди българи идват неорганизирани от никой, отрупват с цветя и се покланят пред паметника, а вечерта има държавна церемония с участието на държавния глава, патриарха, министър-председателя, кмета на София и военни гвардейски части, след нея поклонението на гражданите продължава до късна нощ, положените от тях цветя и венци са толкова много, че почти достигат високо разположения лик на националния герой.

Веднага след Освобождението на България от османска власт е взето решението за изграждане на паметника от 6 август 1878 г. Монументът представлява колона с височина 13 м, изработена от сив гранит по проект на чешкия инженер архитект Адолф (Антонин) Вацлав Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца каменоделец Абрамо Перукели, скулптурните работи са от чеха Франтишек Новак, а централния барелефен бронзов портрет на Апостола прави Рудолф фон Вейр (първоначално е сключен договор с пражанина Йозеф Страховски, но общинарите не са доволни от създаденото и наемат виенчанина) [1][2][3][4], канделабрите и веригите около паметника – от виенската фирма „Рудолф Филип Ваагнер & Биро“. Работите се забавят много поради лоша организация и липса на финансиране. Паметникът е завършен и официално открит с големи тържества на 22 октомври 1895 г.

Надписи на паметника:

  • Западна страна: „На великия български апостол на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното отечество“.
  • Северна страна: „Роден на 1837 г. 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 г. 6 февруарий в София“.
  • Източна страна: „Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий“.
  • Южна страна: „След 12-годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“.

История на издигането

[редактиране | редактиране на кода]

Решението за издигане на монумент на Левски е взето на 6 август 1878 г. от току-що съставения Софийски градски общински съвет. Според полк. о.з. проф. д.и.н. Марин Калонкин, предложението за издигане на паметника е на граф Игнатиев.[5] В книгата на Н. Ганев „Паметниците на София“ от 1939 г. подобно предложение от страна на граф Игнатиев не е споменато.[6]

Така първият Софийски градски общински съвет в освободения град, по искане на първия софийски кмет Димитър Хаджикоцев, взема решение да бъде издигнат паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски. В Окръжно писмо №170[7] се съобщава, че мястото е определено и е ...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости. Идеята е прегърната от губернатора на София граф Пьотр Алабин, губернатор на София в 1878 – 1879 г., и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар. Чехът предвижда гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, символ на руската победа над Османската империя. По-късно е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида. Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Общинарите разпоредили докарването на няколко коли камъни – прости от стари сгради, а всички други материали били плащани от руския граф Пьотр Алабин. Основите на паметника са направени още през есента на 1878 г., но събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 г. е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна с молба за събиране на пари за това народно дело. На горещия зов се отзовали 12 селища: Русе – 380.00 лв. Пазарджик – 210.50 лв. Кюстендил – 170.25 лв. Плевен – 170.00 лв. Ряхово – 161.20 лв. София 125.32 лв. Враца – 102.00 лв. Самоков – 87.00 лв. Златица – 74.20 лв. Варна – 61.00 лв. Севлиево – 38.50 лв. Стара Загора – 20.00 лв.[8] Събраната сума била незначителна – 1637 лева от 12 общини. Малкото доброволно събрани пари бързо свършват и издигането спира.

Работата е подновена през 1884 г. след създаването на специална комисия със секретар Христо Ковачев, който бил учител, близък съратник на Апостола и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението. В Постановление № 5 от 25 юли 1885 г.[9] на тази комисия е записано: „Да се извадят костите на Апостола от гробищата и се поставят тържествено в основите на паметника като лицата Димитър Н. Коцов и Георги Анастасов (софийски жители) посочат где се намира гробът на Левски, понеже са присъствали на погребението му.“ За неговото окончателно завършване през следващите години са събирани многократно пари от населението, а от бюджета на общината и държавата също са били отделяни значителни средства. Паметникът на Левски се строи цели 16 г. и струва 70 000 златни лева. Още при откриването му през 1895 г. тази чиновническа леност и разсипия е силно критикувана. Антон Митов по тозеи повод пише: „Като го сравним с обелиска във Флоренция, въздигнат в памят на освобождението им от австрийците, който е много по-висок от Софийския, като при това е съставен от цел монолит из червен полирован гранит и който е струвал само 11 000 лева, то человек неволно дохожда в ужас.“ Според Митов реалната цена на паметника на Левски е 10 000 лева, а останалите 60 000 лева са отишли за „фокуси“. [10] За откриването е имало подробен сценарий, който е бил предварително обявен на населението и е включвал тържествена процесия с начало черквата „Свети Крал“ по маршрут през центъра на София покрай Народното събрание и завой към паметника. Там Стоян Заимов произнесъл реч, чийто оригинал се съхранявал в Столичната общинска библиотека[11].

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Австрийският скулптор Рудолф Вейр, автор на портрета на Левски е роден на 22 март 1847 във Виена и работи предимно в родния си град до кончината си на 30 октомври 1914 г., Левски, Бюлетин на Съюза на българските художници, бр. 1, 2010 г. стр. 12
  2. ↑ Паметник на Васил Левски, Програма „Култура“ на Столична община Sofiamonuments, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402120642/http://sofiamonuments.com/pametnik/show/15, посетен на 3 март 2015 
  3. ↑ Ст.н.с. Тодор Керин, Мавзолеят на Апостола, в-к Дума, 28.12.2010 г.
  4. ↑ в-к „Нова Зора Архив на оригинала от 2016-02-16 в Wayback Machine.“ – брой 37 – 19 октомври 2010 г.
  5. ↑ Калонкин, Марин. Величието на Васил Левски. София, Славянско дружество, 2008. с. 109. Именно този негативизъм обяснява защо въпреки взетото по предложение на граф Игнатиев решение за издигане на паметник на Васил Левски още през лятото на 1878 година, паметникът е открит едва през есента на 1895 година.
  6. ↑ Ганевъ, Н. Паметницитѣ на столица София. София, 1939. Почти непосредствено след Освобождението, а именно през лятото на 1878 г., Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде издигнат паметник (първия в новоосвободеното княжество) на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело.
  7. ↑ Окръжно № 170 от 6 август 1878 г. до градските съвети в Софийска губерния за набиране на средства:
    „Най-деятелний и самоутвержденний патрiот, неуморим поборник за политическото възрожденiе на Българiя священнодиакон Игнатия Львский Ви е известен, както той сам, така и неговите славни подвизи. Един път за всякога той е вече успял да съгради великолепен памятник в нашите сърдца и души; но, за памят на потомството и слава нему тук в България ся предприе да ся въздигне памятник на край градът, до Орханийското шосе, тъкмо на това място, гдето он славно биде на въже повесен. Там на това и също място ще ся пренесе от гробищата и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский.“Окръжно – № 93 от 15 февруари 1879 г. – е с идентичен текст, но след думата „повесен“ тук следва: „и гдето ще се пренесат от гробищата както костите на Левски, така и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский“.
  8. ↑ Иван Богданов, Как се събираха пари за паметника на Левски, Буквите, 19 февруари 2014
  9. ↑ Постановление № 5 от 28 юли 1885 г. включва предложение от основателя на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, „че е много хубаво и своевременно да се извадят по подобающия начин священните останки на знаменития покойник от гроба и да ся поставят тържествено в основите на строющия ся за него памятник“. .. „софийските граждане Димитрий Н. Коцов и Георгий Атанасов знаяли мястото, гдето се намира гроба, който съдържа священния прах на храбрий наш борец Левский, защото те съприсъствували на погребението му“. „Но тъй като там гдето е тоя гроб, има и други гробища, а пък положително не ся знае кой именно е той, а се знае от споменатите само местността, гдето се намира, то за това ще требва да се откопаят неколко гробове, и за да може да се намерят костите на починалия герой, които се познавали по следующите знакове:
     1. костьта на главата на Левский зад десното ухо е разрушена от куршум, който го е пробил във време на нещастното негово хващание от турските власти и
    2. на горната челюст отстрана има един преден зъб наполовин счупен.“
     Предложението е прието единодушно и е решено „да се похарчи нуждната сума по испълнението“ му.
  10. ↑ Росен Янков, Военни дълбаят под паметника на Левски, 168 часа, рубрика Наука, 14.02.2013 г.
  11. ↑ Марин Калонкин, „Величието на Васил Левски“, „Аскони-Издат“, С 2008, стр. 146

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Паметник_на_Васил_Левски_(София)&oldid=12392279“.