Панчо Михайлов (белетрист)
Тази статия е за българския белетрист Панчо Михайлов. За революционера вижте Панчо Михайлов (революционер).
| Панчо Михайлов | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1965 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Панчо Атанасов Михайлов е български писател.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Панчо Михайлов е роден през 1896 година в Щип, тогава в Османската империя. Баща му Атанас Михайлов е деец на ВМОРО, брат на полковник Спиридон Михайлов и на Михаил Гаврилов, бащата на Иван Михайлов. Остава от малък сирак. Основно, прогимназиално и гимназиално образование завършва в София. Работи като чирак при бръснар, като общ работник и работник в склад за дърва. Учи право в Софийския университет няколко семестъра, а после посещава лекции в Свободния университет (сега УНСС). Работи като миньор в Перник и участва в местния театър (1919). По-късно е суфльор в пътуваща театрална трупа. През 1921 година Михайлов работи в Дирекцията на държавните дългове.[1][2] След превземането на Кюстендил през декември 1922 г. от чети на ВМРО, ръководени от едноименника му, войводата Панчо Михайлов, той е арестуван по погрешка от полицейските власти в София.[3]
Сътрудничи на списанията „Ново време“, „Пламък“, „Наковалня“, „Хиперион“, на вестниците „Маска“, „Вестник за жената“, „Изгрев“ и други. Автор е на белетристичните сборници с разкази, повести и новели „Празника на параклиса“ (1922), „Български новели“ – премирана от съюза на писателите за 1925 г. (2 кн. 1925-1933), „Изповед“ (1926), „Малки разкази“ (1927), „Колко струва животът“ (1938), „Под земята“ (1957), „Птици в кафез“ (1962), „Повести и разкази“ (1963), „Под земята“ (1924), „Нейният път“ (1933), „Прелом“ (1939), „Бедно сърце“ (1945), „Малката партизанка“ (1957). Написва романа „Орел в клетка“ (1947).[2][1]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Малки разкази: 1. Братя 2. Сън 3. Бугарите, „Български запад“, година I, брой 3, Пирот, 11 април 1942 година
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Михаил | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Михайлов, деец на ВМОРО | Спиридон Михайлов (1878 – 1925) | Михаил Гаврилов (1862 – 1927) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Панчо Михайлов (1896 – 1965) | Иван Михайлов (1896 – 1990) | Менча Кърничева (1900 – 1964) | Атанас Михайлов (1904 – след 1985) | Христо Михайлов (1891 – 1927) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 390.
- ↑ а б Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 293 - 294.
- ↑ Смирненски, Христо. Събрани съчинения, Том втори. Проза, София, Издателство „Български писател“, 1978, с. 212-213, 294.
