Панчо Михайлов (белетрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския белетрист Панчо Михайлов. За революционера вижте Панчо Михайлов (революционер).

Панчо Михайлов
български писател
Роден
Починал

Учил вСофийски университет

Панчо Атанасов Михайлов е български писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панчо Михайлов е роден през 1896 година в Щип, тогава в Османската империя. Баща му Атанас Михайлов е деец на ВМОРО, брат на полковник Спиридон Михайлов и на Михаил Гаврилов, бащата на Иван Михайлов. Остава от малък сирак. Основно, прогимназиално и гимназиално образование завършва в София. Работи като чирак при бръснар, като общ работник и работник в склад за дърва. Учи право в Софийския университет няколко семестъра, а после посещава лекции в Свободния университет (сега УНСС). Работи като миньор в Перник и участва в местния театър (1919). По-късно е суфльор в пътуваща театрална трупа. През 1921 година Михайлов работи в Дирекцията на държавните дългове.[1][2] След превземането на Кюстендил през декември 1922 г. от чети на ВМРО, ръководени от едноименника му, войводата Панчо Михайлов, той е арестуван по погрешка от полицейските власти в София.[3]

Сътрудничи на списанията „Ново време“, „Пламък“, „Наковалня“, „Хиперион“, на вестниците „Маска“, „Вестник за жената“, „Изгрев“ и други. Автор е на белетристичните сборници с разкази, повести и новели „Празника на параклиса“ (1922), „Български новели“ – премирана от съюза на писателите за 1925 г. (2 кн. 1925-1933), „Изповед“ (1926), „Малки разкази“ (1927), „Колко струва животът“ (1938), „Под земята“ (1957), „Птици в кафез“ (1962), „Повести и разкази“ (1963), „Под земята“ (1924), „Нейният път“ (1933), „Прелом“ (1939), „Бедно сърце“ (1945), „Малката партизанка“ (1957). Написва романа „Орел в клетка“ (1947).[2][1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Михаил
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Михайлов,
деец на ВМОРО
 
 
Спиридон Михайлов
(1878 – 1925)
 
Михаил Гаврилов
(1862 – 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Панчо Михайлов
(1896 – 1965)
 
Иван Михайлов
(1896 – 1990)
 
Менча Кърничева
(1900 – 1964)
 
Атанас Михайлов
(1904 – след 1985)
 
Христо Михайлов
(1891 – 1927)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 390.
  2. а б Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 293 - 294.
  3. Смирненски, Христо. Събрани съчинения, Том втори. Проза, София, Издателство „Български писател“, 1978, с. 212-213, 294.