Петър Ступел

Петър Ступел
български композитор
Роден	27 април 1923 г. София, Царство България
Починал	30 ноември 1997 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Етнос	евреи в България
Националност	България
Учил в	Национална музикална академия
Работил	композитор
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Литература
Жанрове	детски стихове
Семейство
Съпруга	Лидия Ступел
Деца	Юри Ступел
Уебсайт	Страница в IMDb

Петър Исаев Ступел е български композитор.

Биография

Роден е на 27 април 1923 г. в София в еврейско семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор Андрей Стоянов и композиция в курсовете по композиция (бъдещата катедра по композиция) при професор Панчо Владигеров. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по хармония в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953 – 1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967 – 1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“.

Сред най-известните му творби е „Зайченцето бяло“. Съпруг е на певицата Лидия Ступел, за която пишат вокални творби композиторите Марин Големинов, Александър Райчев, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и др. Техен син е Юри Ступел – автор на музиката към много театрални постановки. Петър Ступел създава заедно с Димитър Николов Спасов „Аз съм Сънчо“ за телевизионното предаване Лека нощ, деца.

Гробът на Петър Ступел на Софийските централни гробища (42°42′46.52″ с. ш. 23°19′55.18″ и. д.42.712922° с. ш. 23.331994° и. д.42.712922, 23.331994)

Умира на 30 ноември 1997 г. в София.

Детски песни

• „Аз съм Сънчо“, стихове Димитър Спасов (писател)
• „Витошки валс“
• „Влак“, стихове Джани Родари
• „Дядо Мраз“
• „Есен в гората“, стихове Димитър Спасов
• „Зайченцето бяло“, стихове Леда Милева
• „Зимно хоро“, стихове Цветан Ангелов
• „Мамините песни“, стихове Николай Зидаров
• „Песен за приятеля“, стихове Валери Петров
• „Песен на магарето“, стихове Ран Босилек
• „Последното звънче удари“
• „Продавач на надежда“, стихове Джани Родари
• „Пролет“
• „Пролетна песен“
• „Слънчеви квадрати“, стихове Иван Теофилов
• „Снежинки лекокрили“
• „Футболисти“, стихове Михаил Лъкатник
• „Януарски гости“

Хорови произведения

• „Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски
• „Държава Пионерия“ (1975) – стихове Георги Струмски
• „Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава

Опери

• „Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца

Балети

• „Златното момиче“ ­ (1959), за деца
• „Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов

Оперети

• „Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш
• „Царството на буквите“, за деца

Мюзикъли

• „Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев
• „Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев
• „Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров
• „Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев

Забавни песни

• „Веселина“, стихове Радой Ралин
• „Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, I награда на „Златният Орфей“, 1969
• „Морето“, стихове Борис Априлов
• „Моряшки спомен“, Емил Димитров
• „Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев
• „Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев
• „Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев
• „Питам те“, стихове Георги Джагаров
• „С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, II награда на „Златният Орфей“, 1972
• „Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов
• „Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин

Музика към филми

• „Две победи“ (1956), съвместно с Емил Георгиев
• „Любимец №13“ (1958)
• „Бъди щастлива, Ани“ (1960)
• „Специалист по всичко“ (1962)
• „Невероятна история“ (1964)
• „Старинната монета“ (1965)
• „На всеки километър“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969)
• „Мъже в командировка“ (1969)
• „Петимата от Моби Дик“ (1969)
• „Таралежите се раждат без бодли“ (1971)
• „С деца на море“ (1972)
• „Капитан Петко войвода“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981)
• „Фалшификаторът от „Черния кос“ (3-сер. тв, 1983), съвместно с Атанас Бояджиев
• „Време за път“ (1987)
• „Неизчезващите“ (1998)
• „Бащи и синове“ (1990)

Музика към театрални постановки

• „Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски
• „Волпоне“ от Бен Джонсън
• „Двамата веронци“ от Шекспир
• „Когато розите танцуват“ от Валери Петров
• „Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка
• „Пролятата чаша“ от Андрей Глоба
• „Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев
• „Скъперникът“ от Молиер
• „Хитрините на Скапен“ от Молиер

Допълнителна литература

• Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006.
• Константин Илиев. „Слово и дело“, С., „ЛИК“, 1997
• Венелин Кръстев. „Профили“, кн.3, С., „Музика“, 1981
• Йорданова, Красимира. Спомен за композитора Петър Ступел // Българско национално радио, 17 декември 2017. Посетен на 9 юни 2022.
• Димитрова, Десислава. Петър Ступел: Стига ми, когато тръгна на път, да ме догони моя песен // Българско национално радио (Архивен фонд), 27 април 2018. Архивиран от оригинала на 2022-04-11. Посетен на 9 юни 2022.
• Ступел, Петър // Съюз на българските композитори. Посетен на 9 юни 2022.

Външни препратки

• От и за Петър Ступел в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• ((en)) Петър Ступел в Internet Movie Database
• https://alef-bg.org/bg/%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BF%D0%B5%D0%BB-1923-1997/

Тази статия за българин все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия за музикант все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.